По традиция преди избори има увеличаване на доходите. Според доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, а сега преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, средно в такива ситуации на нещо като политическа неопределеност разходите се увеличават с 200 – 300 млн. лв. на година.
Според Станчев „това е нормално, защото имаме поредица от избори“ и участващите в тях партии обещават всичко на този, който е поискал нещо. Но не всички, разбира се, получават, а само онези, които са пряко назначени от правителството“.
Ще издържи ли бизнесът на този ръст на заплатите? Този логичен въпрос пък задава Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.
Разходите за труд в България нараснаха значително – 2.5 пъти от 2013 г. досега. Само че дори и след този скок те са най-ниските в Европейския съюз, включително и ако се сравняваме с относително по-евтините икономики в Централна и Източна Европа. Средните заплати у нас са с около 20% по-ниски от тези в Румъния и Унгария, с 25% от тези в Латвия и с 30% от тези в Полша. А разликата с Чехия, Естония и Литва е близо 50 на сто. Простото обяснение е, че съчетанието от отворен общ пазар на труда в ЕС и икономически растеж в целия регион водят до увеличаване на възнагражденията и в останалите страни, не само у нас, коментира Богданов.
Бизнесът е обезпокоен. България е в топ 3 в Европа по ръст на доходите, твърди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Заплатите у нас растат всяка година, включително и в кризисната 2009-та и ще продължат да се повишават и през 2024 г., категоричен е той.
„За 2 от 10 предприятия равнищата ще се запазят, при 4 от 10 ще се увеличат, а 4 от 10 фирми очакват годината да бъде по-трудна“, прогнозира Велев.
По думите му ръстът на доходите ще е по-умерен – няма да е същия като през последните две години, но и инфлацията няма да е същата. Според него средната работна заплата сериозно изпреварва инфлацията и това ще е за сметка на печалбите и инвестициите.
Васил Велев смята, че работната заплата трябва да се договаря по икономически дейности, защото, например, за сектор „Облекло и текстил“ 933 лв. е високо възнаграждение, докато за IT сектора е ниско.
