Цената от 100 долара за барел петрол стана по-реална след като горивото надхвърли 90 долара за барел преди няколко дни. Тогава военното напрежение между Израел и Иран беше прекият двигател на движението. Фундаменталните фактори, които поддържат високи котировките на черното злато обаче, се коренят доста по-дълбоко – до шоковете в глобалното предлагане, засилващи страховете за възраждане на движена от суровината инфлация.
Решението на Мексико от последните дни да ореже износа на петрол задълбочава световния спазъм на доставките и принуждава рафинериите в Съединените щати – най-големият производител на горивото – да преработват повече добити у дома барели. Американските санкции блокират руските товари в морето, а потенциалните нови мишени за наказания са петролните доставки от Венецуела. Атаките на хусите срещу танкери в Червено море удължават пътя на черното злато. И въпреки цялата бъркотия ОПЕК и приятели поддържат твърдо решението си да продължат производствените редукции на горивото.
Тези обстоятелства изостриха градуса на напрежението и изненадаха търговците. Мощният възход идва точно преди активния шофьорски летен сезон в Съединените щати, заплашвайки да изпрати сорт „Брент“ до 100 щ. долара за барел за първи път от почти две години. Което пък засилва инфлационните страхове, заоблачаващи шанса за преизбиране на президента Джо Байдън за втори мандат в Белия дом и усложнява задачата на централните банки по разхлабване на паричната поитика.
Суровият петрол сорт „Брент“ за доставка през юни приключи седмичната си търговия на 5 април на цена от 91.17 щ. долара за барел, а фючърсните контракти на американския WTI за доставка през май – на 86.91 долара за барел.
Експерти от бранша са единодушни, че най-големият двигател на петролния възход е предлагането в условията на солидно търсене. Петролните доставки от Мексико – основният доставчик на американския континент, са намалели с 35% през миналия месец до най-ниските количества от 2019-а. Това се дължи на решението на президента на страната да изпълни обещанията си да спре вноса на скъпи горива. Мексико изнася т. нар. „кисел петрол“, който е основната суровина за повечето рафинерии. Този експорт се очаква да се свие още повече защото контролираната от държавата петролна компания „Пемекс“ е анулирала някои договори за доставки за чуждестранни рафинерии.
Решението разлюля петролните пазари по света и качи сорта „Марс“ от американското крайбрежие на Мексиканския залив през последните ни до най-високата от шест месеца насам надценка спрямо базовия лек суров петрол WTI. По правило „Марс“ се търува с отстъпка спрямо WTI. А след като „Брент“ надхвърли 90 долара за барел на 4 април, „Джей Пи Моргън Чейз“ не изключи евроятността от 100 долара за барел до август или септември, точно на време за американския вот. Повишиха се цените и на среднокиселия петролен сорт на Оман и Дубай.
Преди завоя на Мексико, имаше поредица от нарушения на доставките. През януари мразовитите дни в Америка изконсумираха петролния добив и част от шатските запаси точно когато те традиционно нарастват и наличните резерви останаха под средните за сезона до края на март. Мексико, САЩ, Катар и Ирак са редуцирали петролните си потоци с общо над 1 млн. барела на ден през миналия месец, по данни на агенция „Блумбърг“, събрани от проследяващите устройства на танкерите. Багдад пък обеща да ореже добива, за да компенсира изпомпаните над обещаните квоти барели през първото тримесечие.
За недостига на гориво е допринесъл и друг член на ОПЕК – Обединените арабски емирства, които са ограничили доставките на средно-киселия сорт Upper Zakum с 41% през март спрямо средните количества през 2023-а, по информация на Kpler. Причината е, че държавната петролна компания на страната е пренасочила повече барели от този сорт за преработка към собствените си рафинерии, твърдят търговци. Въпреки че тези редукции се очакваха и „Абу Даби нешънъл ойл“ предлага на купувачите друг тип черно злато, по-ниското предлагане на Upper Zakum е допринесло за по-високите регионални цени в условията на орязаните производствени квоти на ОПЕК+.
Петролните пазари в Европа пък са притиснати от атаките на хусите в Червено море, които оскъпяват превоза на милиони барели заради заобикалянето на Африка. Пробивите в ключовия петролопровод „Северен поток“, вълненията в Либия и повреденият тръбопровод в Южен Судан също допринасят за ценовия възход. Същевременно, американските санкции пречат на руските танкери да транспортират петрол до ключови купувачи от Азия, включително Индия.
Спазъмът на предлагането може да се задълбочи още повече през идните седмици заради очевидния отказ на президента на Венецуела – Николас Мадуро – да удържи обещанията си за провеждане на по-честни и свободни избори. Което може да принуди Вашингтон да въведе отновов средата на април временно вдигнатите санкции върху износа на петрол.
Обстановката контрастира рязко с предишните месеци когато цените на черното злато потънаха до най-ниските си равнища от 2023-а заради ръста на американския добив и силния износ на руско гориво въпреки санкциите. Министерството на енергетиката на Съединените щати, което беше прогнозирало, че глобалните петролни запаси няма да претърпят промяна през това тримесечие, вече предвижда спад с по 900 хил. барела дневно, което се равнява на производството на Оман.
Това са лоши новини за рафинериите, които се подготвяха да качат преработката на черно злато, за да посрещнат интензивното търсене на бензин и дизел през летния сезон. Бензиновите резерви на Източното крайбрежие на САЩ изтъняват, а подемът на производствената активност в страната, както и в Китай, предполага по-високо потребление на горива. В Азия маржовете на печалбите на рафинериите са с около 50% по-високи от средното за сезона равние за последния петгодишен период, което предполага солидно търсене.
Възходът на суровия петрол провали плановете на администрацията на Байдън да попълни Стратегичекия петролен резерв, чиято наличност е най-ниска от 40 години насам заради безпрецедентните количества деблокирани барели след руското нахлуване в Украйна. Това е и политически риск за Байдън, защото цените на храните и енергията остават упорито високи. А бензинът, който в момента струва 3.60 щ. долара за галон на бензиновите колонки, може да достигне ключовото психологическо ниво от 4 долара за галон. И да заили опасенията, че суровините ще обърнат низходящия ход на потребителските цени.
Скокът на петролните котировки все пак може да мотивира ОПЕК+ да се откаже от някои производствени редукции, предполагат пазарни анализатори. Защото горивото над 90 долара за барел води до нарушаване на глобалното търсене и до по-ниски цени, коментират експерти на „Джей Пи Моргън Чейз“. Засега обаче няма признаци това да се случи. И все повече пазарни играчи започват да говорят за 100 щ. долара за барел.
В 10.15 ч. българско време на 8 април фючърсните контракти на сорт „Брент“ за доставка през юни се търгуваха за 89.86 щ. долара за барел, а на WTI за доставка през май – за 85.71 долара за барел.
