За превъоръжаването на САЩ и компания ще трябват поне 10 трлн. щ. долара

Поне 10 трлн. щ. долара ще трябват за превъоръжаването на САЩ и компания

Новата ера на глобално превъоръжаване набира скорост, което означава огромни разходи (поне 10 трлн. долара за САЩ и компания) и изисква някои тежки решения за западните правителства, които вече се борят с неустойчиви публични финанси. Въпреки че разходите за отбрана в световен мащаб достигнаха рекордните 2.2 трлн. щ. долара през миналата година, държавите от Европейския съюз едва напоследък осъзнаха какво ще изисква от тях сегашното столетие с агресивна Русия на източните им граници, нестабилен Близък изток и разрастването на военната мощ на Китай, привлякло вниманието на Вашингтон към Тихи океан.

Политическите лидери се поздравяват, че са успели да се доближат до целевите разходи за отбрана в размер на 2% от БВП по стандартите на НАТО. Но специалистите по сигурност твърдят, че военните бюджети трябва по-скоро да върнат разходите от Студената война в размер на 4% от БВП, за да изпълнят плановете на алианса.

Ако Съединените щати и партньорите им от Г-7 достигнат тези равнища, това би се равнявало на над 10 трлн. щ. долара допълнителни средства през следващото десетилетие, пресмятат икономисти на агенция “Блумбърг”. Политически анализатори коментират, че “мирните дивиденти” след края на Студената война са в историята, което ще предизвика трансформиране на компаниите от отбранителния сектор, на публичните финанси и на финансовите пазари.

Нападението и напредъкът на руския президент Владимир Путин в Украйна означават, че САЩ и компания трябва да качат рязко отбранителните си възможности в Източна Европа и същевременно да противодействат на Китай точно когато азиатският колос засилва сътрудничеството с Москва. Китайският президент Си Дзинпин е пределно ясен за амбициите си да постави под контрол Тайван, дори със сила, и все повече заявява териториални претенции в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Тази двойна заплаха принуждава западните лидери и техните избиратели да се изправят срещу проблемите с данъците, благополучието и правителствените разходи, които се трупат с години, за да засилят отбранителния потенциал. Експерти от бранша коментират, че не очакват фискална криза, предизвикана от военните разходи, но се опасяват от криза на националната сигурност при неуспех да защитят родината си.

Икономисти на “Блумбърг” са пресметнали как растящият товар на подготовката за война ще създаде нов фискален модел за повечето членове на НАТО.

Въпреки че са достигнали минималните годишни военни разходи от 2% от БВП по стандартите на НАТО, покриването на 4% от БВП може да принуди по-слабите членове на военния блок да направят болезнен избор между по-големи равнища на кредитиране, значително орязване на други пера от бюджета или повишаване на данъците.

В този смисъл особено уязвими са Франция, Италия и Испания, ако те финансират допълнителните разходи на пазара на облигации, в резултат на което публичният дълг на Ботуша ще скочи до 179% от БВП през 2034-а от 144% през тази година. Дори в Съединените щати, които са отделили 3.3% от БВП за отбрана през 2023-а, ще има ръст на задълженията от 99% на 131% от БВП през следващото десетилетие при 4% военен бюджет.

Тези усложнения вероятно ще бъдат посочени в осъвременените дългови прогнози на МВФ по време на пролетните съвещания през идната седмица. Официални представители на международния кредитор вече са посъветвали държавите да започнат да възстановяват постепенно фискалните си буфери заради по-слабия растеж през следващите пет години в сравнение със стойностите отпреди КОВИД-19.

И докато войните в Украйна и Газа привличат вниманието върху Европа и Близкия изток, скокът на военните бюджети е глобален феномен. Разходите за отбрана на Китай, които през 2023-а са били в размер на 1.3% от БВП, ще нараснат със 7.2% през 2024-а – най-много за последните пет години. Млайзия е лидер в годишните оценки за ръста сред 22-е нации от Азиатско-Тихоокеанския регион с 10.2% увеличение и общо 4.2 млрд. щ. долара за военни цели през 2024-а. Следват Филипините с 8.5% ръст – до 6.6 млрд. долара.

В Съединените щати администрацията на президента Джо Байдън ще иска 1% увеличение на военния бюджет, който през 2023-а е бил 3.3% от БВП – най-висок от която и да било друга страна членка на НАТО. (Бел. ред. – Но по-нисък от руския, който е бил 4.4% от БВП). Не е ясно как точно ще стане това в сегашния, до голяма степен демилитаризиран свят, точно когато са нужни повече пари за осигуровки, обезщетения и здравеопазване – горещ политически въпрос за предстоящите години.

При перспективата Доналд Тръмп да спечели тазгодишните президентски избори в САЩ, лидерите на 27-е членки на ЕС ще срещнат сериозни трудности да финансират цялостното реформиране на отрбанителния им сектор и изпращането на военна помощ за Киев. Въпреки това членуващите в НАТО едва ли ще се съгласят да поемат твърд ангажимент да похарчат 4% от БВП за отбрана в близко бъдеще, след като обещаха поне 2% от БВП след интензивни разисквания.

За инвеститорите най-привлекателната опция ще е да се увеличи количеството на емитираните съвместни еврооблигации, които финансираха следпандемичния план за възстановяване на ЕС. Такава структура ще се възползва от максималния инвестиционен рейтинг “ААА” на повечето европейски ценни книжа и ще е буфер за отделните държави срещу нарастващия дълг.

Лошата новина идва от лихвения фронт и продължителния период на високи лихвени проценти, които оскъпяват обслужването на задълженията и стесняват публичните опции за финансиране. Засилва се и съпротивата срещу съвместните облигационни емисии на фискалните ястреби от по-богатите нации като Германия. В реч през март германският канцлер Олаф Шолц не изключи категорично подобни продажби, но не беше и ентусиазиран, признавайки, че “германците не са големи фенове на подобни идеи”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст