Социологическо поручване на агенция “Ипсос” за “Евронюз”, направено през март, разкри, че българите наистина сме уникален случай. Това, че анкетираните у нас са дали най-високата оценка за Путин и Орбан сред държавите от Европейския съюз не е чак толкова странно, колкото, че двамата се радват на повече уважение и подкрепа, отколкото който и да е наш политик. Далеч съм от мисълта, че нашите политици заслужават да бъдат обожавани, но в сравнение с Путин и Орбан те са ангели небесни. Засега нито са ни вкарали във война, нито заради тях Брюксел ни е спрял парите…
Парадоксално е, че унгарският премиер Виктор Орбан се радва на най-голяма подкрепа не в собствената си страна, нито в съседна Словакия, където Роберт Фицо се кани да наложи неговия модел, а у нас. Почти четирима от десет анкетирани българи казват, че имат положително мнение за него. В Унгария, която той управлява над десет години, одобрението му е 32%, а в Словакия – 28 на сто.
Българиете изпъкват и като най-големите симпатизанти на Владимир Путин в ЕС – 37% от анкетираните имат положително мнение за него. Най-комичното е, че 15% са отговорили “Не знам достатъчно за него”, което – меко казано – е много странно. Особено на фона на денонощните писания на българските и световните медии по негов адрес. Явно
тези 15% просто ги е досрамяло да си признаят, че харесват руския президент.
За разлика от „двамата големи“, българските политици са крайно недолюбвани сред анкетираните. Проучване на агенция „Тренд“ от януари показва тенденция за запазване на ниските нива на положително отношение спрямо работата на основните институции.
Парламентът получава най-нисък дял положителни оценки – 15 процента. Вече бившият кабинет на Николай Денков се ползва с подкрепата на 22% от анкетираните. Без съществена промяна – спрямо предишни проучвания – е и оценката за работата на президента Румен Радев: 36% го оценяват положително, а 52% – отрицателно.
Това, че политиците ни не са харесвани си има логично обяснение, предвид ситуацията, в която се намираме и фактът, че за две години и половина за шести път ще ходим на избори. Каква ще бъде избирателната активност, при положение, че от избори на избори прогресивно намалява, не смея и да предполагам.
Притеснително е обаче, че
Орбан и Путин продължават да са идоли за част от обществото ни.
Единият лицемерно се пъчи у дома, а в Брюксел гласува чинно, подтиска гражданското общество и си затваря очите за корупция по високите етажи на властта. Другият нападна съседна страна, разруши мира в Европа и управлява като самодържец, който не търпи опозиция.
Надявам се, че възхищението към двамата се дължи по-скоро на неинформираност, отколкото на информиран избор. Ако причината е липса на обективна информация, няма да е учудващо, предвид, че масовите телевизии, наред с доста глупости, се надпреварват да излъчват затъпяващи риалити предавания, които вменямат като ценност живота на другите, изневерите, интригите и дали рибата е сервирана с кожата нагоре.
След два месеца предстоят избори за Европейски парламент, а това би трябвало да ни интересува, защото икономиката ни зависи от европейските пари. Това означава, че е важно и за заплатите и стандарта ни на живот. Няма да е лошо да се поинтересуваме коя партия какви политики предлага и дали ние влизаме в тези планове. Най-лесно е да махнем с ръка и да кажем „Всички са маскари!“, но това не ни върши работа. На Путин и Орбан – също!
