Европейският съюз (ЕС) ще трябва да похарчи 800 млрд. евро до 2030-а само за енергийната си инфраструктура, за да достигне целевите климатични параметри и да запази индустриалния си конкурентен потенциал, констатира ново проучване. Европейската кръгла маса за индустрията (ERT) – влиятелна лобистка група от Брюксел, посочва в изследване, публикувано на 9 април, че амбициите за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050-а ще изискват огромни инвестиции в енергийни мрежи и в устройства и съоръжения за съхраняване на енергия и за улавяне на въглеродния двуокис. Блокът първоначално ще трябва да се похарчи 800 млрд. евро до 2030-а и общо 2.5 трлн. евро, за да приключи зеления преход до 2050-а и същевременно компаниите да останат в бизнеса.
“Стимулите за привличане на толкова необходимите частни инвестиции все още не са налице, така че политиците ще трябва да решат спешно проблема”, посочва Димитри Папалексопулос – председател на комитета за енергиен преход и климатични промени на ERT. Той допълва, че през следващите пет години ще стане ясно кой регион или държава е спечелила надпреварата за декарбонизация и ще може да се възползва от конкурентните предимства.
Между 2010-а и 2018-а общият размер на инвестициите в енергийни мрежи в страните от ЕС са били около 32 млрд. евро. Ако финансирането продължи със същата скорост до 2050-а, ще се формира 60-процентен недостиг на средства, пресмята ERT. Лобистите уточняват, че подобни големи вложения не могат да се поемат единствено от частния сектор без правителствена подкрепа.
Европейските бизнесмени още се борят с последствията от най-тежкия икономически срив от 2008-а насам, утежнен от колебливото следпандемично търсене, червените линии и енергийната криза, избухнала след нахлуването на Русия в Украйна, което тласна цените на енергията до рекордни височини, обяснява Марко Менсинк – генерален директор на основната търговска асоциация на компаниите от химическия сектор Cefic. И допълва, че “той и колегите му не искат декарбонизация с цената на деиндустриализация”. Мелник отбелязва, че в момента използваемостта на промишления капацитет на Стария континент е “на най-ниските в историята равнища”.
Лошата новина е, че и държавните хазни са в режим на ограничения заради конкуриращите се приоритети за финансиране, включително отбраната и възстановяването на оръжейния сектор заради заплахата за сигурността от Русия. Институциите на блока също са пресметнали, че ще са нужни допълнителни инвестиции за стотици милиарди, за да бъде изпълнен зеления дневен ред, основната част от които трябва да дойдат от частния сектор.
Почти 1000 индустриални асоциации и компании от ЕС са подписали през февруари декларация, в която излагат “спешната нужда от яснота, предсказуемост и доверие в Европа и в индустриалната й политика”. В документа се призовава също създаденият Европейски фонд за възстановяване от пандемията от 800 млрд. евро да се вкара в действие за финансиране на енергийната инфраструктура, включително за улавяне и съхранение на отделените вредни газове.
Не е за пренебрегване и фактът, че новите предизвикателства за сигурността оказват влияние и върху доставките на материалите, необходими за зеления преход. Просто защото в момента световната фрагментация се задълбочава. Менсинк твърди, че за някои компании, нуждаещи се от електрификация, мрежовите оператори са предупредили, че ще трябват 12 години, за да се снабдят с необходимата промишлена мед.
През идната седмица бившият италиански премиер Енрико Лета трябва да представи доклад на лидерите от ЕС как да се “излекува” нестабилния единен пазар в условията на огромните субсидии и агресивна индустриална политика на Китай и Съединените щати.
За Кристиан Руби – генерален секретар на търговската асоциация на производителите на енергия от Euroelectric, “голямата разлика в цялата инвестиционна картина” е достъпът до нискорисков капитал. Той смята, че ако еропейците създадат правилните инструменти за отстраняване на рисковете, те биха могли да изиграят огромна роля.
ERT посочва, че единният пазар е ключът за “конкурентното предимство на Европа” и че “най-бързият начин” за възстановяването на растежа е да се “възобнови динамиката на европейската интеграция”, най-вече по отношение на енергийните потоци.