Европа вече не е най-доброто място за инвестиции, твърдят от бизнеса по време на комисия за контрол върху управлението на евросредствата

европари

По време на заседанието на парламентарната комисия за контрол върху управлението на евросредствата, провело се днес (10 април) Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара предупреди, че Европа вече не е най-доброто място за инвестиции.

Той го направи в качеството си на представител на бизнеса и по-специално на работодателите в България (Попдончев е и член на Икономическия и социален съвет от работодателските организации), които бяха поканени да изкажат мнението си и по изпълнението на програмните периоди (миналите 2014-2020 и актуалните 2021-2027) и по Плана за възстановяване и устойчивост, и за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 година.

По-нататък Попдончев обясни защо смята, че Европа вече не е най-доброто място за инвестиции и определи причините – COVID-кризата, войната в Украйна и Зелената сделка. Именно заради тях в Европа се усетил превес в полза на социалните и зелените политики. Ето защо Попдончев препоръча, вместо да се говори за противопоставяне между индустрията и услугите, да се настоява при всички нови законодателни инициативи на ЕС, включително и при социалните, да се предвидят мерки, свързани с повишаването на конкурентоспособността и икономическия растеж.

По отношение на Националния плана за възстановяване и устойчивост Попдончев обърна внимание, че в продължение на четири години има три акта на икономическия и социалния съвет. Става въпрос за едно становище от 2020 г. и две резолюции от 2022 г. и от 2023 година.

В тях ясно се посочва, че при планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост трябва под някаква форма да се предвиди и участието на социалните и икономическите партньори. Мислело се те да бъдат организирани в нещо като комитет за наблюдение. Тяхното желание обаче не било реализирано – единствено на 22 март 2023 г. вицепремиерът Атанас Пеканов изпратил покани до социалните партньори да направят номинации за участници в бъдещ експертен консултативен съвет по ПВУ, но след като те му били изпратени, той не направил нищо повече.

Независимо от това, работодателските организации ще продължат да настояват социалните партньори да бъдат включени в планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Попдончев бе категоричен, че бизнесът има нужда да види четири неща в новата визия за Европа:

На първо място по-голям фокус върху индустриализацията, а не толкова върху социалните политики.

На второ място – рекалибриране на Зелената сделка, така че да представлява стратегия на растеж. Към момента по думите на Попдончев тя само генерира огромни нормативни текстове, които тепърва по някакъв начин ще трябва да се изпълняват. Във връзка с така нареченото транспониране той даде пример за зле свършена работа, сравнявайки “преноса” на одита на финансов отчет към одита по устойчивост на принципа търсене на сходство между конституция и констипация.

На трето място Попдончев говори, че за Европа е важно да има благоприятна за бизнеса данъчна среда и система от регулации.

На четвърто – опростени процеури при осигуряването на достъп до ресурси и до хора с подходящи умения.

Що се отнася до кохезионната политика, Попдончев коментира наскоро изготвен доклад на работна група от най-високо ниво, посветен на нейното бъдеще. В него има девет конкретни препоръки, от които Попдончев се избра две – подобряване на изпълнението на политиките чрез фокус върху резултатите и ефективността и осмислено опростяване на процедурите, за да се намали административната тежест и да се подобри делът на финансирането за регионите и общините.

Попдончев обърна внимание, че досега не му е известно България да е заемала официална позиция по някой от деветте кохезионни доклада и препоръча този път да го направи.

Причината – и в последния доклад се говори за слабо развитите региони, но за разлика от предишните пъти при предложените интервенции вече не е включено подобряването на инфраструктурата. Фокусът е върху образованието, иновациите и инвестициите в човешкия капитал.

За България обаче липсващата инфраструктура продължава да бъде проблем – каквито и инвестиции да се направят в образование и иновации, ако до Видин не можеш да стигнеш, те няма да имат никакъв ефект, категоричен бе Станислав Попдончев.

И Беата Папазова от БТПП бе категорична, че не може да се акцентира само върху образованието и че трябва да продължи влагането на средства в инфаструктура. По отношение на Зелената сделка тя също даде своите критични бележки. По думите й тя би била успешна само в страни с висок стандарт, а той не е еднакъв в отделните държави членки на Европейския съюз

От своя страна Стоян Ставрев от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) предупреди, че България става все по-бюрократична от останалите страни членки в ЕС и че постоянните проверки на изпълнението на европроектите намаляват желанието за кандидатстване по тях.

Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България сякаш успокои в някаква степен Ставрев, заявявайки, че по последни данни инвестициите на бизнеса у нас значително надвишават парите по еврофондовете. Той обаче призна, че главно става дума за реинвестирана печалба на чуждестранни предприемачи, което, в крайна сметка, си е тип рециклиране на печалба, реализирана на територията на България.

А по отношение на това как европейското финансиране да стане по-ефективно, Дечев обеща да представи предложенията си в писмено становище. Той обаче бе категоричен, че има две основни предизвикателства – предефиниране на корпоративната социална отговорност и активна работа в посока реиндустриализация.

Той подчерта, че прекъсването на транспортните връзки по време на COVID-пандемията са били знак, че производствените мощности трябва да се съберат в едно по-близко пространство.

По отношение на Зелената сделка Дечев предупреди, че може да получим неприятни изненади и той даде пример как миналата 2023 г. е рекордна за Китай по използване на въглища. В същото време тук в Европа страните членки се карат помежду си кой бил антизелен, зелен фашист или зелен радикал.

В тази връзка Дечев препоръча повече здрав разум и да се спре с говоренето, че България е малка държава. Той бе категоричен, че тя е средно голяма европейска държава и трябва да си защитава съответната тежест.

Накрая Дечев направи две конкретни предложения – България да работи за това класовете в училище да не са повече от 14 души, за да може да се постигне по-пряка връзка между учителя и ученика и да бъде въведено ново регионално деление, при което, подобно на начина на разпределение на електроразпределителните дружества, да има западен, северен и южен регион.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст