Федералният резерв вероятно ще изчака до септември преди да започне да понижава лихвените проценти, предполагат пазарни играчи след публикувания на 10 април по-силен ръст на индекса на потребителските цени отвъд Атлантика. Той се е повишил с 0.4% на месечна база през март и с 3.5% годишно срещу 3.2% през февруари. Почти 50% от увеличението се дължи на скока на наемите и на цените на бензина. Като се има предвид, че американските централни банкери искат да свалят инфлацията до целевите 2% годишно, мартенските числа ги отдалечават от тази стойност и предполагат, че понижението на лихвените проценти няма да започне през юни, каквито бяха първоначалните залози и заявки на официални представители на Федералния резерв.
Цените на лихвените фючърсни контракти навеждат на мисълта, че първата лихвена редукция от 25 базови пункта ще стане на официалното съвещание на американските парични стратези на 17-18 септември, а до края на годината вероятно ще има само едно лихвено понижение.
Новината, че инфлацията отново надига глава, качи ударно доходността на щатските държавни облигации. Двегодишните ДЦК, които са най-чувствителни към промените на лихвената политика, добавиха над 23 пункта към годишната си възвръщаемост в рамките на часове – до 4.97 процента. А доходността на базовите десетгодишни облигации достигна 4.5% за първи път от ноември 2023-а насам.
Зелените пари поскъпнаха в тандем с ДЦК, като еврото загуби повече от цент и в късния следобед на 10 април се разменяше за 1.0765 щ. долара. А японската валута потъна до 152.64 йени за един щ. долар, пресичайки червената линия от 152 йени за долар, отвъд която се очакват интервенции на „Банк ъф Джъпен“ в подкрепа на националната парична единица.
Златите котировки паднаха първоначално под 2330 щ. долара за тройунция, но впоследствие наваксаха част от загубите и се върнаха над 2340 долара за тройунция.
