На 14 май в “Европеана” (дигиталната културна платформа на Европа) всяка страна членка на ЕС ще се похвали с едно свое културно съкровище в 3D формат.
Кампанията за тази инициатива, наречена “Twin it!”, започва през лятото на 2023 г., но България се включва към нея в края на януари 2024 година. Въпреки забавянето, благодарение на усилията на министерството на културата и на БАН, страната ни ще има своя 3D обект в общоевропейската дигитална изложба. И това е… Мадарският конник.
Колекцията с всичките 3D съкровища ще бъде представена в Брюксел в края на белгийското председателство по време на официална церемония. На нея ще присъстват всички министри на културата в Европейския съюз.
Събитието ще бъде само с покани, но колекцията ще бъде представена и в специална онлайн изложба в Europeana.eu, която ще може да бъде публично достъпна през юни.
Към настоящия момент в “Европеана” са публикувани 26 3D модела от 21 страни членки на Европейския съюз.
Мадарският конник е сканиран по проект, в който участват две институции в БАН – Националният археологически музей (НАИМ-БАН) с партньор – Институтът по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ – БАН). Моделът се състои от над 140 млн. точки с цветна информация за текстурата.
От облака от точки е построен тримерен модел, състоящ се от почти 4 млн. точки (така наречените 8 млн. полигона).
В процеса на обработка е създадено олекотено копие на модела, което лесно може да бъде “разгънато”. Това позволява цветната текстура да се проектира върху него в по-прегледен вид, позволяващ евентуални цветови и други корекции точно там, където е необходимо, сочат авторите на проекта – доц. Иван Георгиев от ИИКТ-БАН и Радка Калчева, отговаряща за българското участие в “Европеана”.
Така в “Европеана” ще е качен оптимизиран 3D модел със запазен в максимална степен оригинален релеф и цветна текстура без дефекти, породени от недостатъчна информация в първоначалния облак от точки.
Моделът ще е качен с възможност за споделяне и сваляне. Освен това ScetchFab ще позволява добавяне на метаданни и техническа информация.
Не на последно място релефът е “кадриран” така, че да бъде обхваната цялата композиция със съществуващите релефни мотиви и надписи. В същото време ненужната информация е изтрита, за да бъде моделът олекотен и така остават около 55 млн. точки, обясниха още доц. Иван Георгиев и Радка Калчева (прави на снимката по-горе).
Това стана в министерството на културата по време на втората международна работилница за стратегическо планиране на единната национална платформа за културно наследство. Залата, където се провеждаше форумът, който продължава и утре, имаше много представители на музеи и библиотеки. Един от тях – работещ в Националния политехнически музей, се изказа скептично по отношение на масовото прегръщане на идеята, че културното наследство трябва да се дигитализира. Той даде пример с цвете в саксия, което е много хубаво и заради това хиляди хора искат да го видят. За да се удовлетворят техните желания, цветето е дигитализирано. Но според работещия в Политехническия музей остава отворен въпросът кой ще плаща, за да се полива цветето. Той имаше предвид, че когато всички артефакти от един музей бъдат дигитализирани, никой няма да иска да ходи в него, за да ги разглежда.
Тази негова теза не срещна привърженици. Според работеща в музея в Сандански, която се похвали, че музеят бил един от първите в “Европеана”. Тя бе категорична, че това само помогнало да се увеличи неимоверно броят на туристите. Тя обаче подчерта, че за да стане това, съответният музей, който иска да се дигитализира – “трябва да си подреди къщичката” – накратко да подреди архивите си. Само така от дигитализацията ще има смисъл и полза, обобщи представителят на музея в Сандански.
А вие, ако имате път към Мадарския конник – задължително отидете да го в посетете, не чакайте да дойде 14 май, за да му се радвате в дигитален вид.
