Пътищата на ЕЦБ и ФЕД се разделиха, което свали еврото под 1.07 щ. долара

Пътищата на ЕЦБ и ФЕД е разделиха, което свали еврото под 1.07 щ. долара

Единната европейска валута падна до най-ниската си котировка за тази година след очертаващата се вероятност Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне да понижава лихвените проценти преди Федералния резерв (ФЕД). Пробивът на силното ключово ниво на подкрепа от 1.07 долара за едно евро провокира офивени пазарни дискусии до къде ще стигне низходящото движение като някои заговориха отново за паритет между двете валути.

Еврото загуби 0.75% от пазарната си оценка към зелените пари и в 14 ч. българско време на 12 април се разменяше за 1.0648 щ. долара – най-ниската стойност за последните пет месеца. Единната европейска валута е напът да приключи седмичната си търговия със спад от 1.5% – най-дълбокият седмичен спад от края на 2022 година.

Ударните продажби последваха най-ясното досега изявление на европейските централни банкери за предстоящо лихвено понижение след края на официалното им съвещание на 11 април. Валутни анализатори вече прогнозират спад на еврото до 1.05 долара до средата на годината, ако Федералният резерв продължи да кротува. Доста банки, между които “Бенк ъф Америка”, “Ай Ен Джи банк” и германската LBBW пък вече предупреждават за риск от паритет до края на годината.

“Не можем да изключим връщане на еврото в диапазона между 1 и 1.05 щ. долара”, предупреждава стратегът на нидерландската “Ай Ен Джи” Франческо Пезоли. Придвижването към паритет ще е възможно “в екстремен сценарий на разминаване между ФЕД и ЕЦБ”, допълва банкерът.

Поредните пазарни трусове са резултат от променените лихвени нагласи на валутните търговци, предизвикани от огласените в средата на седмицата по-горещи от очакваните инфлационни данни на Съединените щати. Които редуцираха очакваните намаления на лихвените проценти отвъд Атлантика от три на две, първото от които – през септември. Докато доста по-ниската инфлация и по-слабата икономика на еврозоната предполагат лихвена редукция от 25 базови пункта през юни и още две подобни понижения през септември и декември. Това отклонение изпрати спреда между доходността на двегодишните ДЦК на Съединените щати и на Германия до най-високата стойност от началото на 2024-а.

“Смятаме, че безпрецедентната парична дивергенция е най-важният негативен фактор за кроса евро/щ. долар през идните месеци”, коментира Валентин Маринов – шеф на звеното за валутна стратегия на Г-10 в “Креди Агрикол”. Той допълва, че пробивът под 1.07 долара за едно евро отваря възможност за спад до 1.05 до следващото съвещание на ЕЦБ през юни.

Моделът за прогнозиране на валутните движения на агенция “Блумбърг” в момента показва, че е много по-вероятно еврото да достигне следващото силно ключово ниво на подкрепа от 1.05 щ. долара през идните три месеца. И ако това се случи, паритетът отново ще излезе на дневен ред.

По време на пресконференцията след съвещанието на ЕЦБ на 11 април председателят на институцията Кристин Лагард потвърди, че тя и колегите й няма да търсят насоки от партньорите си отвъд Атлантика. Тя обаче подчерта, че има “множество канали, през които да се окаже влияние”, а не само чрез динамиката на валутния курс. “Не сме зависими от ФЕД”, каза на репортерите Лагард. И допълни, че “Съединените щати са много голям пазар, много мощна икономика, както и основен финансов център, и всичко това се взема предвид в редвижданията”.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ и председател на Гръцката централна банка Янис Стурнарас пък коментира след съвещанието с колегите си на 11 април, че “вече е време да се раздалечат от ФЕД”, защото “обстоятелствата в еврозоната и САЩ са съвсем различни”. Стурнарас обяснява, че “търсенето в Щатите е много по-силно и произтича основно от бюджета, което не е валидно за Европа”. И че “инфлацията в еврозоната се дължи основно на предлагането, а не на потреблението и на заплатите”.

Гръцкият банкер не изключва като възможни и необходими четири лихвени понижения до края на 2024-а, защото битката за подем на икономиката на 20-членния блок на еврото прави наложителна по-щедрата парична политика. Стурнарас вижда първите признаци на възстановяване в Европа, включително и в Германия и приканва дте а не се унищожават.

Бившият председател на ЕЦБ – Жан-Клод Трише – пък посочи в интервю за телевизия “Блумбърг” на 12 април разликите между икономическото състояние на САЩ и еврозоната. “Целта е същата, но сегашното положение не е”, каза Трише. И допълни, че става въпрос за “два кораба, които плават към едно пристанище, но не са в една и съща точка”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст