Конкурсът в Кан включва 19 филма, зад всеки от които стои нашумяло режисьорско име

"Златната палма" на фестивала в Кан

Обявена е програмата за предстоящия през май тази година 77-ми филмов фестивал в Кан. Конкурсът включва деветнадесет филма, почти всеки от които е подплатен с известно, най-често нашумяло режисьорско име. 

Сред участниците има и над 80-годишни – Франсис Форд Копола (филмът “Мегалополис”) и Дейвид Кроненбърг (“Плащеницата”). Малко по-млади, но също ветерани в професията – Пол Шрейдер (“О, Канада”) и Жак Одиар (“Емилия Перес”). Сред дебютантите или сравнително нови имена са шведът Магнус фон Хорн (“Момиче с игла”) и французойката Агата Редингер (“Див диамант”). 

Ядрото на състезанието е съставено от филми на автори от средното поколение,

които имат силна международна репутация и далеч не стъпват на Кроазет за първи път. Това е победителят от миналогодишния фестивал във Венеция Йоргос Лантимос (“Видове доброта”) и не по-малко успешният Паоло Сорентино (“Партенопе”). 

Това са изящният португалски автор Мигел Гомес (“Голямата обиколка”) и Кристоф Оноре (“Моят Марчело”), който с право се счита за голямо име сред френските режисьори. Това е известният китаец Jia Zhangke (“Понесен от прилива”). Това са бразилецът Карим Айнуз (“Motel Destino”) и англичанката Андреа Арнолд (“Bird”). 

В същата категория фестивални фаворити е и Кирил Серебренников, когото Кан открои сред руските режисьори през последните години. Филмът му “Лимонов” обаче е свързан с Русия главно чрез фигурата на главния герой и е заснет като копродукция в Италия, Франция и Испания. Друга “руска следа” в състезанието се забелязва във филма на Шон Бейкър “Анора”: в него играят Юра Борисов и Марк Айделщайн. 

Като хвърлим бърз поглед на състезателната програма,

“Чиракът” изглежда един от най-интригуващите филми

(да не се бърка с филма на Серебренников, който участва в програмата на Кан преди осем години). Биографичният филм за Доналд Тръмп е режисиран от Али Абаси, известен с много необичайните филми като “На ръба на световете” и “Свещеният убиец на паяк”. Има основание да се мисли, че новата работа на режисьора е такава – в противоречие със скучните канони на биографичния жанр. Историята се развива в ранните години от бизнес кариерата на Тръмп и до голяма степен се фокусира върху връзката му с Рой Кон, нюйоркски прокурор, известен с близките си връзки с ултраконсервативния сенатор Джоузеф Маккарти по време на ерата на лова на вещици. Филмът е обявен за саркастичен “разказ за ментор и протеже”. 

В допълнение към състезанието, филмовият фестивал в Кан предлага паралелен и често пълен с изненади Un Certain Regard, както и набор от интригуващи извънконкурсни програми. Ще бъдат показани нови творби на французите Леос Каракс, Ален Гирауди, Куентин Дюпийо (неговото “Второ действие” ще открие фестивала). 

Ще има по-малко големи американски филми, отчасти в резултат на стачките в Холивуд

Въпреки това премиерите на очакваните хитове “Furiosa: Хрониките на Лудия Макс” на Джордж Милър и “Хоризонти: Американска сага” на Кевин Костнър ще се състоят. 

Премиерата на “Нашествие” на Сергей Лозница ще се състои в секцията “Специални прожекции”. 

Ще бъде ли силен политическият сигнал,

който се чу силно в Берлин и други фестивали тази година в Кан? В интервю за Variety главният куратор на Кан припомни богатата история на фестивала, който никога не е обръщал гръб на политиката, като награди “Железният човек” на Анджей Вайда за полското движение “Солидарност” и “Фаренхайт 9/11” на Майкъл Мур, който осъди американското нахлуване в Ирак. А на въпрос дали можем да видим израелски или палестински филми в официалната програма, Фремо дипломатично отговори, че “нищо не забранява това”.

Фестивалът – едно от най-важните събития в световното кино, е посещаван от много кинозвезди и е популярен начин за кинопродуцентите да започнат новите си филми и да продадат работата си на дистрибуторите, които идват от цял свят. Той се провежда в специално построения за тази цел Фестивален и конгресен център на брега на Средиземно море, в западния край на крайбрежния булевард “Кроазет”. Сградата е построена през 1982 година на мястото на дотогавашното общинско казино, тъй като първоначалната сграда на фестивала не е подходяща за провеждане на големи конференции. Проектът в модернистичен стил е на Хъбърт Бенет и Франсоа Дрюе, а през 1999 г. сградата е разширена с допълнителни 10 хиляди квадратни метра застроена площ. Дворецът има 35 хиляди квадратни метра изложбени зали и 18 прожекционни зали, най-голямата с капацитет 2300 души.

Най-престижната награда, давана в Кан, е “Златна палма” за най-добър филм. Журито на фестивала, съставено от международна селекция от кинотворци, раздава и други награди като „голямата награда“ (втората по престиж).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст