“Избираме заедно” е слогънът на разяснителната кампания за изборите “две в едно”
На днешното си заседание ЦИК одобри слоган, лого и първия от поредицата видеоклипове на разяснителната кампания за изборите “две в едно” на 9 юни. Членовете на комисията решиха, че слоганът ще бъде “Избираме заедно”. Така разяснителната кампания за предстоящия вот за Народно събрание и за членове на Европейския парламент може да започне още утре.
Клиповете ще бъдат излъчвани по националните телевизии, радиостанции, информационни сайтове и интернет платформи. Всички материали ще са достъпни също през сайта и Фейсбук страницата на Комисията.
Печелим или губим от единния европейски пазар

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува доклад по повод 30 г. от създаванетона единния европейски пазар и 20 г. от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа.
От него става ясно и колко печели България от присъединяването си към единния европейски пазар, като се посочва и какви са основните предизвикателства пред конкурентоспособността и конвергенцията.
От Института за пазарна икономика (ИПИ) отчитат, че въпреки че България е преминала през поне три епизода на икономически спад в последните две десетилетия, тя отчита по-дълбока икономическа интеграция и устойчиво догонване по основни икономически показатели, а именно: България удвоява участието си във вътрешната търговия на Европейския съюз.
Турската централна банка е на загуба от 25 млрд. щ. долара през 2023-а

Турската централна банка е приключила 2023-а със загуба от 818.2 млрд. лири (25 млрд. щ. долара) – рязък обрат от печелившите години. Тя е резултат от сериозно увеличените лихвени проценти и цената на подкрепената от правителството програма за личните спестявания, която трябваше да защити депозантите в турски лири от обезценяването на местната валута.
Негативният миналогодишен резултат срещу печалбата от 72 млрд. лири през 2022-а означава, че институцията няма да преведе пари в държавната хазна точно когато бюджетът е в дълбок дефицит. Впечатляващата загуба насочва фокуса на вниманието към въведения в края на 2021-а механизм, известен в страната като KKM, който трябваше да служи като спирачка за обезценяването на лирата и който банкерите се борят да отменят.
Металите поскъпнаха след забраната на нови руски доставки за борсите в Лондон и Чикаго

Алуминият поскъпна рекордно на Лондонската метална борса (LME) на 15 април в отговор на новите забрани на Великобритания и Съединените щати на доставки на руски метали след полунощ на 12 април – реакция, прогнозирана от двайсетина търговци от бранша. Рестрикциите се отнасят за ключовите промишлени суровини – алуминий, никел и промишлена мед и целта им е да орежат приходите за военната машина на Кремъл. Те обаче едва ли ще спрат руските продажби и по-скоро ще внесат значителна несигурност на суровинните пазари, които вече са преобразени след руската инвазия в Украйна.
Алуминият скочи с 9.4% – най-мощно от въвеждането на контрактите през 1987-а, до най-високата котировка от юни 2022-а, а никелът се повиши с 8.8%, но впоследствие печалбите бяха почти заличени. Поведението на промишлената мед, която е по-ликвидна и чието движение е под влиянието на глобалната икономика през последните седмици, беше по-обрано.
Самсунг ще произвежда чипове в САЩ – част от фирмените инвестиции за 40 млрд. долара

“Самсунг електроникс” ще започне да произвежда полупроводници от последно поколение в Съединените щати с две години по-рано от съперника си от Тайван TSMC – поредният плод на усилията на президента Джо Байдън да прехвърли продъкцията на модерни чипове на родна земя. Американският министър на търговията Джина Раймондо обяви на 15 април, че южнокорейската корпорация ще произвежда миниатюрни чипове с дебелина 2 нанометра в нов заводски комплекс, който строи в град Тайлър, щата Тексас. Той ще е част от инвестициите в размер на 40 млрд. щ. долара, които направи компанията, за да разшири възможностите си – от производството на микропроцесори до монтажа на чиповете в пакети и дейности по проучвания и развитие.
Към инвестицията на “Самсунг” ще се добави и директно финансиране от 6.4 млрд. щ. долара, получено по щатския Закон за чиповете и науката. Седмица по-рано Белият дом съобщи, че TSMC ще получи 6.6 млрд. долара от тази водеща програма за субсидии в подкрепа на производството на чипове в Аризона.