Турската централна банка е приключила 2023-а със загуба от 818.2 млрд. лири (25 млрд. щ. долара) – рязък обрат от печелившите години. Тя е резултат от сериозно увеличените лихвени проценти и цената на подкрепената от правителството програма за личните спестявания, която трябваше да защити депозантите в турски лири от обезценяването на местната валута.
Негативният миналогодишен резултат срещу печалбата от 72 млрд. лири през 2022-а означава, че институцията няма да преведе пари в държавната хазна точно когато бюджетът е в дълбок дефицит. Впечатляващата загуба насочва фокуса на вниманието към въведения в края на 2021-а механизм, известен в страната като KKM, който трябваше да служи като спирачка за обезценяването на лирата и който банкерите се борят да отменят.
Бившият главен икономист на Турската централна банка Хакан Кара коментира в социалната платформа X, че загубата е плод на “най-скъпия икономически експеримент в света”, визирайки KKM
Паричните власти на Турция съвсем не са единствените с финансови страдания през тази година: Европейската централна банка отчете първата си годишна загуба от 2004-а насам от 1.3 млрд. евро, натрупана от мерките за стимулиране на икономиката на еврозоната по време на пандемията и енергийната криза и по-високите разходи за обслужване на заемите. В Турция, след годините на свръх-ниски лихви, които доведоха до инфлационен бум, паричните стратези започнаха да повишават базовия лихвен процент на страната през юни 2023-а и го качиха от 8.5% на 50% през март.
Програмата за спестяванията, която защитава депозитите в турски лири от обезценяване срещу твърдите валути, се оказва едно от основните предизвикателства пред официалните власти, които искат да върнат политиката към по-конвенционални принципи. Новият екип от технократи, назначеин през юни 2023-а, се опитват да отменят този спестовен механизъм като повишават лихвените проценти и насърчават депозантите да се прехвърлят към обикновените депозити в лири. Програмата обаче все още покрива спестявания, еквивалентни на 70 млрд. щ. долара.
Съгласно сега съществуващата програма депозантите в лири могат да се застраховат срещу валутни загуби като получават компенсация от правителството за всяко обезценяване на местната налута, надхвърлящо лихвата по депозита. Разходите за механизма, поделени първоначално между министерството на финансите и централната банка, бяха прехвърлени изцяло на централните банкери през юли 2023 година.