Направил си солар на покрива си за собствена употреба. Излишния ток продаваш на търговец, той ти плаща 50-100 лв. на месец, често и по-малко.
Според закона ти си производител. И като производител трябва да се самоосигуряваш. Самоосигуряването е на минимум 933 лв. на месец, колкото е минималната работна заплата и ти струва 259.33 лв. месечно.
В резултат някои започнаха софтуерно да ограничават централите си, за да не произвеждат излишъци и да не се водят производители, а уж целта е да имаме максимално количество ВЕИ-енергия, констатира бившият зам. финансов министър Георги Кадиев.
Примерът не е съвсем коректен, защото предполага, че тези физически лица – производители, нямат друг доход, върху който се самоосигуряват или не са осигурявани от работодател. Но все пак има и хора, изправени пред този казус.
Впрочем законовият хаос, пред който сме изправени през последните години, трудно може да се отрече.
Ето друг пример: Нищо че сме пазарна икономика, глоба от 2% от оборота грозеше големите търговци, ако не предлагат поне по един артикул от 17 вида основни храни с ниска надценка.
Преди около година служебният министър на икономиката Никола Стоянов излезе с идеята да се ограничи до 20-25% надценката на търговците на храни. Уж това нямало да е налагане на таван, но фирмите, ако искат да продават с по-висок процент надценка, трябвало първо да питат Комисията за защита на потребителите.
Странно как в условия на свободен пазар тази държавна комисия може да преценява кой каква печалба да прави?
Слава Богу, тази неизпълнима приумица бързо се изпари.
След този неуспешен опит Стоянов насочи усилията си да пише закон за таван на търговската надценка, който да завещае на новия парламент. Защо обаче “привилегията” да продават стоки с ограничение на надценката трябваше да имат само големите търговци, след като статистиката показва, че търговските вериги държат само около 30% от пазара на храни у нас?
Е и това не мина.
Друг деен борец в борбата с високите цени на храните беше бившият служебен земеделски министър Явор Гечев. Той написа наредба, която предвиждаше всички бизнеси по продоволствената верига – от суровината до крайния продукт, да са на денонощни докладвания пред Българската агенция по безопасност на храните за движението на всяка партида или пратка хранителни продукти и напитки (включително и алкохол). Само че контрольорите дори и да се разчекнеха нямаше как да контролират всяка стока.
Още един пример:
Конституционният съд разглежда искането на състав на Върховния административен съд (ВАС) да бъде „отменена“ забраната за оспорване пред съд на одитните доклади на Сметната палата, тъй като погазва правото на защита. Въпросната забрана беше уредена в чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата (ЗСмП), който гласи: „Окончателните одитни доклади не подлежат на оспорване по съдебен ред“.
В искането си ВАС изтъкна, че някои части на одитните доклади, които са насочени към проверяваните лица, са индивидуални административни актове, а изпълнението на препоръките на Сметната палата е скрепено с държавна принуда .
И накрая нещо съвсем ново: По предложение на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов служебното правителство отмени решението на предишния кабинет да изкупи дълга на “Топлофикация София” от 1.6 млрд. лв. към “Булгаргаз” и Българския енергиен холдинг.
Аргументът е, че според Закона за публичните финанси, когато се отпускат средства за сметка на бюджета на дадено ведомство в полза на небюджетни организации, ръководителят на ведомството е отговорен за извършването на оценка за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи. А те, както знаем, в ЕС по принцип са забранени.
Така че за изкупуването на дълга на “Топлофикация” е трябвало да се изпрати уведомление до Европейската комисия и да се изчака нейната позиция. Пък и с едно такова решение излиза, че парното на част от софиянци ще се плати с данъците на останалите, които или си плащат редовно или нямат парно. Всъщност с парите на всички в страната, които плащат данъци.
