Очаквано изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов също се опълчи на промените в Конституцията, направени с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
Днес стана ясно, че Сарафов е внесъл в Конституционния съд становище от името на Прокуратурата на Република България по конституционно дело №1 от 2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 г., образувани по две искания – на президента и на група народни представители, за установяване на противоконституционност на редица разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, приет в края на 2023 г. от 49-ото Народно събрание.
Становището се отнася до изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет
и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет – за прокурорите и следователите.
Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, посочва Борислав Сарафов.
Редица от
извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание
(изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции.
„Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището на прокуратурата до КС.
Обръща се внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите.
Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
„Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се посочва в становището на ПРБ.
В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в
противоречие с установената практика на Конституционния съд
(с конкретни негови решения).
В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.
Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност, изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.
Преди броени дни прокурори, следователи и съдебни служители се обявиха против промените в основния закон на специален брифинг по темата. Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България,
тогава заяви: „Заставаме пред вас заставаме с лицата си като представители на българските съдии, прокурори, следователи и съдебни служители. Поводът за това е един – нашата искрена загриженост и притеснение за това, на което ставаме свидетели. Ние сме правоприлагащи органи, изпълняваме Конституцията и законите такива каквито са, дори когато знаем, че са непрофесионални и неудачни. Това обаче не отменя нашия професионален и граждански дълг да заявим това, в което вярваме – принципите ни.
С измененията в Конституцията бе предприета една вредна за обществото стъпка“.
Според Преслава Петкова, председател на Камарата на следователите в България,
трябва да се изчака Конституционният съд да се произнесе и да се забави гласуването на Закона за съдебната власт. Пороците в основния закон, видими от всички, ще доведат до тяхната отмяна, заяви тя.
Пенка Велинова, член на УС на Българска съдийска асоциация, също критикува поправките. „Още в началото, когато се заговори за конституционните промени, не очаквахме да бъдат толкова бързо приети. Не участвахме в комисията в НС, защото не получихме покана. Липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на един закон и това е изключително тежък порок на този закон, който бе приет. Особено когато става дума за Конституцията“, заяви тя и каза, че са против орязването на правомощията на главния прокурор.
