Като гледаме какъв вой и бой предизвиква избора на външен министър, човек би помислил, че България е геополитическа свръхсила. Или поне сив кардинал и майстор на тихата дипломация, който владее изкуството на скритите коалиции и задкулисното пренареждане на световния дневен ред.
Едва ли някой се съмнява, че по принцип нашият външен министър (както и да се казва той), в Брюксел гласува стандартно и според очакванията на европейските институции. Освен това, гласът му се чува повече от рядко, по правило не блести с идеи за организиране на международни инициативи и почти никога не попада в полезрението на световните медии.
Едва ли обаче има друга държава членка на Европейския съюз, в която този пост да се фаворизира така, че сякаш
оцеляването на световния дневен ред зависи само и единствено от него.
Не някой друг министър ни е най-важния – на финансите или на отбраната, например – а на външните работи. Защото международната политика ни е е силната страна. Колкото и да се мъчим, няма да разберем защо се случва това.
В този ред на мисли, разривът между партньорите в (не)коалицията – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ започна именно заради спора кой да бъде външен министър. Бойко Борисов настояваше Мария Габриел да е и премиер, и Дипломат № 1, а ПП-ДБ се запънаха, че Николай Денков трябва да оглави Външното министерство, нищо че е експерт в сферата на образованието.
Сега Борисов нареди на премиера Димитър Главчев
да смени външния министър Стефан Димитров, който изкара едва седмица на поста.
Преди да влезе в служебния кабинет, Димитров беше посланик в Черна гора. Той беше вторият избор на Димитър Главчев за поста, защото в първоначалния състав на правителството бе включен консулът във Виена Ивайло Ценов. След кратка буря в публичното пространство обаче премиерът Главчев се отказа от услугите му.
В унисон с “препоръката” на Борисов, Димитър Главчев тутакси предложи на президента Румен Радев Стефан Димитров да бъде освободен, а на негово място да бъде назначен Даниел Митов – народен представител от ГЕРБ-СДС, външен министър в служебния кабинет на Георги Близнашки (август 2014 г.) и във второто правителство на Бойко Борисов (2014-2017 година).
Тази блага вест стана публично достояние в понеделник (15 април) късно вечерта – около 22 часа, благодарение на работохолизма на правителствения пресцентър. А и заради глобалната важност на темата, разбира се. Все пак
никой не може да чака до сутринта,
защото става дума не само за личността на външния ни министър, но и за бъдещето на световната политика.
От пресцентъра посочват като мотив за смяната „необходимостта от навременна и отговорна координация и комуникация между членовете на кабинета, от една страна, както и със съюзниците и партньорите от друга“.
В понеделник, но няколко часа по-рано, на среща със симпатизанти в “Подуяне”, Бойко Борисов критикува външния министър Стефан Димитров заради позицията му за Украйна. И то не как да е, а… с “констатацията”, че
единствено военният министър Атанас Запрянов нямало да мръдне от НАТО-вските позиции.
Малко по-късно лидерът на ГЕРБ, цитиран от БНР, предупреди, че ако Главчев пренебрегне препоръката му, той щял да направи така, че по-късно служебният премиер да се съобрази с нея. Да се чуди човек да се смее ли или да плаче?
Борисов каза също, че е предлагал
в служебния кабинет постовете си да запазят Мария Габриел и Асен Василев.
„Трябваше да са в служебния кабинет, за да не се лашне държавата и да сме в конфликти – Мария Габриел да остане външен министър, а той да си остане финансов министър. За да може двата темела – финанси и външна политика – да ги задържим“, посочи Борисов.
Поне вече знаем, ако някой все пак се колебаеше, кой дърпа конците на служебния кабинет. Другият въпрос обаче продължава да буди недоумение – какъв темел е външният министър и дали не участва в някаква скрита световна конспирация, за която след време ще пишат в учебниците?
