Швейцарската мегабанка “Ю Би Ес груп” ще трябва да отговори на реформираните след колапса и придобиването на “Креди Сюис” нови регулаторни капиталови изисквания, което означава увеличение на първичния капитал с около 20 млрд. щ. долара. Целта на швейцарският министър на финансите Карин Келер-Сутер е системно важните кредитори да имат пълно капиталово покритие на чуждестранните си поделения, твърди запознато с въпроса лице. Промените вероятно ще изискват от “Ю Би Ес” допълнителен капитал в диапазона от 15 до 25 млрд. щ. долара, по оценка на анализатори.
Акциите на швейцарския банков лидер загубиха 4% по време на търговията си в Цюрих на 16 април след като през миналата седмица поевтиняха с повече от 6% докато инвеститорите “смилаха” предложението на госпожа Келер-Сутер. Говорител на кредитора, който обяви, че базовият собствен капитал от първи ред е бил 79 млрд. щ. долара в края на 2023-а, отказа официален коментар.
Федералният съвет на Швейцария иска от важните за системата банки да поддържат значително по-високо капиталово равнище за чуждестранните си поделения, а специфичните за банката стойности да се увеличат, за да отчитат по-добре бъдещите рискове.
“Според приложимите в момента изисквания, банката майка “Ю Би Ес” трябва да осигурява 60-процентно покритие на участието си в чуждестранни поделения”, посочи правителството когато изложи предлаганите промени. И допълни, че “Федералният съвет иска значително повишение на тези гаранции”, водещи до последващ скок и на общите капиталови изисквания.
Швейцарският вестник “Ханделсцайтунг” съобщи за вероятен капиталов “шок” от 25 млрд. щ. долара, а анализаторът от компанията за информационни технологии Autonomous Research Щеф Щалман изчисли, че увеличение в диапазона между 10 и 15 млрд. щ. долара може да ликвидира очакванията за обратно изкупуване на акции.
В края на 2023-а коефициентът на първичния капитал CET1 на “Ю Би Ес” – ключовата мярка за финансова сила, е бил 14.5%, а коефициентът на задлъжнялост – 4.7 процента. И двата индикатора са над регулаторните изисквания, съответно от 14 и 4 процента.
Келер-Сутер е коментирала за вестник “Тагес-Айнцайгер”, че число в диапазона от 15 до 25 млрд. щ. долара е “правдоподобно”. Въпреки големината на номиналната сума тя предпочита гаранции за чуждестранния банков бизнес, които са по-близки до 100%, твърди добре информиран източник.
Правителството може да прави промени в капиталовия режим без по-нататъшно парламентарно одобрение. Прилагането на съответните наредби ще започне най-рано през 2026-а, по оценка на официален представител на правителството.
Щалман отбелязва, че предложената времева рамка за реформите може да създаде повишена несигурност по отношение на капиталовото планиране и перспективите за възнаграждение на инвеститорите. “Ю Би Ес” обяви през април, че ще купи обратно акции за 2 млрд. щ. долара през следващите две години.
Мениджъри на банковия гигант вече изразиха несъгласие с необходимостта от повече заделен капитал. Банковият председател Колм Келехер се изказа против по-високите капиталови изисквания в интервю за вестник “Нойе Цюрхер” през март.
“Ако държите повече капитал, наказвате както акционерите, така и клиентите, защото банковите услуги стават по-скъпи”, отбеляза Келехер. И допълни, че капиталовите буфери на банковата група вече са далеч над регулаторния минимум.
Предложенията за реформи са част от всеобхватния отговор на Швейцария на най-тежката финансова криза за последните повече от 10 годиниу целящи да отстранят слабостите, помогнали да се ускори колапса на “Креди Сюис” през миналата година.