Адвокатурата иска отлагане на задължителната медиация

Софийската адвокатска колегия (САК) Прокуратурата

Софийският адвокатски съвет отлагане на въведената с промени в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс задължителна медиация по определени видове граждански и търговски дела. В писмо до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет столичните адвокати твърдят, че започналата процедура по подбор на съдебни медиатори е без нормативно основание и ще опорочи и делата, по които ще се провежда.

Както промените в двата закона, така и Наредба № 10/30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове за медиация, влизат в сила от 1 юли 2024 г. Съдийската колегия на ВСС започна вече процеса по създаване на медиационни центрове към съдилищата и по подбор на медиатори. Центровете за медиация ще са 28 в страната с общо 254 медиатори, 50 от които – в София. Тази дейност е необходима, но се извършва на практика без влязла в сила процедура за провеждането й.

„Това несъмнено означава, че Висшият съдебен съвет провежда без нормативно основание процедура за сформиране на изпитни комисии по чл. 9 от Наредба №10/30.10.2023г. и процедури за подбор на самите медиатори по чл.7 и следв. от същата Наредба. Ако действието на съответните норми на закона и на целия подзаконов акт (включително разпоредбите на Глава втора, Раздел I, Подбор на медиаторите – чл.5 – чл.12) е отложено във времето до 1 юли 2024 г., според Софийския адвокатски съвет откриване на процедурите може да се осъществи най-рано към 1 юли 2024 г., защото най-рано към 1 юли 2024 г. ще съществува нормативното основание за откриване на процедури, за издаване на съответните административни актове на председателите на окръжните съдилища за определяне на условията и сроковете за участие в процедурите и т.н. Споделяме сериозни опасения, че процедурите по подбор на съдебни медиатори ще бъдат незаконосъобразни и компрометирани, а самите съдебни производства с участие на подбрани преди 1 юли 2024 г. медиатори (респ. подбрани в процедури, открити преди 01.07.2024 г.), също ще протекат при наличие на съществен порок и могат да породят непредвидими към момента процесуални усложнения с последици върху правата на огромен брой страни по дела“, аргументират се от столичната колегия.

Предложението е влизането в сила на законовите промени да бъде отложено за началото на следващата година, а в оставащия период между 1 юли, когато ще влезе в сила наредбата за подбора и 1 януари 2025 г. да се проведат процедури за подбор на пълния необходим брой съдебни медиатори. Това ще осигури нужното според ВСС време до края на 2024 г., за да се обезпечи необходимият брой подготвени медиатори в рамките на законосъобразни процедури. От колегията подчертават, че не могат да подбират и номинират членове на изпитните комисии за медиатори към софийските съдилища, нито да участват ефективно в реформата, ако не получат допълнителни разяснения и информация.

Тя беше вече поискана, като бяха поставени въпросите как ВСС е решил, че за района на Софийски градски съд ще са достатъчни 50 медиатори, а за този на Окръжния – 13, тъй като до края на годината делата, подлежащи на медиация в столицата, ще са над 10 000. Освен това те питат и за възнагражденията на членовете на комисиите по подбор – те са петчленни и има такива за 28-те района Колегията е изпратила все пак покана до адвокатите-медиатори, които искат да станат членове на комисията за подбор.

Междувременно Конституционният съд допусна единодушно за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет срещу въведените с промени в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс режими за доброволно уреждане на спорове в съдебна фаза. Те предвиждат по определени видове граждански и търговски дела съдът да насочи страните задължително към медиация, а по други – това да е по негова преценка.

Адвокатурата атакува пред КС целия пакет разпоредби, който предвижда засилване на медиацията с цел разтоварване на съдилищата. ВАдС не приема обаче този аргумент и твърди, че новата уредба е в разрез с правото на защита и на достъп до съд. Привидени са аргументи както в приложното поле на българския основен закон, така и в правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС в Люксембург, който е въвел критерии за въвеждането на процедура по задължителна медиация.

Като заинтересувани институции по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Висшият съдебен съвет и омбудсманът. За становище са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Българската асоциация на медиаторите, Професионалната асоциация на медиаторите в България, Националната асоциация на медиаторите, Българска асоциация за европейско право и фондация „Български адвокати за правата на човека“. За правно мнение по делото са поканени юристи – преподаватели и научни работници.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст