Полицията в Брюксел спря във вторник конференция на европейски политици от крайната десница със заповед на кмета на квартала. Става дума не за тайна фашистка организация, а за европейски партии с представители в европейските институции. Сред присъстващите имаше министри и премиери. Първоначално само три държави членки на ЕС осъдиха грубото погазване на свободата на изразяване и събиранията. А би трябвало да е проблем за всички, защото подобни решения са авторитарни и подхождат на режими, които ние осъждаме.
Трябва да е ясно – тук не става въпрос дали крайната десница е полезна на ЕС или не, нито дали делегатите, които се бяха събрали в залата на брюкселски хотел са прекрасни хора. Става дума за криворазбраната, натрапчива и непоискана защита на обществото от псевдолиберали, които толкова милеят за свободата, че превръщат блока в затвор.
По заповед на един от общинските кметове в белгийската столица,
силите на реда се намесиха и прекратиха събитието
на европейските крайнодесни и консервативни партии.
Петимата ключови участници бяха унгарският премиер Виктор Орбан, бившият британски министър Сюела Бравърман, бившият евродепутат от Великобритания Найджъл Фараж, бившият полски премиер Матеуш Моравецки и френският писател и политик Ерик Земур. Европейският депутат от белгийската партия „Фламандски интерес“ Том Вандендрисхе също трябваше да произнесе реч.
Това събитие беше организирано много трудно, защото трябваше на няколко пъти да се променя мястото, след като
редица собственици на зали категорично отказаха да подслонят евроксептиците.
В крайна сметка те намериха помещение за събитието си в Сен Жос – една от брюкселските общини. Нейният кмет обаче – Емир Кир, член на Белгийската социалистическа партия – изпрати полицията, за да разтури “сборището” под благовидния предлог за гарантиране на обществената безопасност.

Найджъл Фараж определи
действията на Кир като връщане към времето на Съветския съюз.
„Не са разрешени алтернативни гледни точки. Всеки, който не е съгласен, е луд и опасен. Те се изложиха пред света… Това показва тези хора в много лоша светлина“, добави той.
Отказът на собствениците на зали да отдадат помещенията под наем напомня за руските собственици на зали, които отказаха да допуснат опечалените да се поклонят пред паметта на опозиционера Алексей Навални, който издъхна в затвора. Семейството на дисидента дори едва намери катафалка, защото погребалните бюра също ги достраша от репресии на т. нар. държавни органи и служби. Явно и в Брюксел вече се страхуват от натиск свише, иначе
логично обяснение за това безумие трудно може да бъде съчинено.
Белгийският премиер Александър Де Кро и премиерите на Италия и Великобритания – Джорджа Мелони и Риши Сунак – остро осъдиха насилственото прекратяване на събитието.
“Това, което се случи днес е неприемливо. Автономията на общинските власти е крайъгълен камък на нашата демокрация, но тя не може да отмени белгийската конституция, която гарантира свободата на словото и мирните събирания от 1830 г. Забраната на политически събрания е противоконституционна. Точка!”, заяви Александър Де Кро.
Мелони подкрепи белгийския премиер, а Сунак бе категоричен, че
ако живеем в демокрация, защитата на свободата на словото е приоритет,
без значение дали чутото ни харесва.
Организаторите и участниците в конференцията използваха инцидента, за да се оплачат от цензура и липса на свобода на словото, като удвоиха обвиненията си срещу Брюксел за насърчаване на културата на отрицание.
Въпросът е,
ако тези политици са толкова опасни, защо ги пускат на срещите на върха?
И по силата на каква логика все още участват във вземането на решения за бъдещето на Европейския съюз?
Тези партии, без да коментираме какви ценности или липса на такива изповядват, не са обявени за незаконни и никой няма право да прекъсва техните събития дори с полиция.
Някои обаче забравят, че предстоят евроизбори през юни, а крайната десница и евроскептичните партии набират сила, като в редица страни са на върха, според социологическите агенции. Репресиите само ще им вдигнат популярността, защото едва ли много избиратели припознават ограничаването на елементарните права и свободи – като тази да се събереш със съмишленици и да кажеш мнението си – като своя ценност.
Толкова за носителите на ценностите, които толкова много проповядваме.
Глупостите, според които Путин плащал на крайно десните да подкопават устоите на Европейския съюз, също трябва да бъдат изхвърлени от употреба. Защото става дума за нещо съвсем друго…