Русия напредва с изграждането на двата нови транспортни коридора, свързващи Азия и Европа, които тряба да помогнат на Кремъл да отслаби санкциите зради войната в Украйна, точно когато конфликтът в Близкия изток разстройва глобалната търговия. Корабните и железопътните мрежи през Иран и Северно море могат да укрепят преориентирането на Москва към азиатските икономически сили Китай и Индия и встрани от Европа. Те имат потенциал да вкарат Русия в центъра на по-голямата част от международната търговия въпреки усилията на Съединените щати и партньорите им да поставят в изолация президента Владимир Путин.
Тези маршрути могат да съкратят с между 30% и 50% времето за транзитен превоз в сравнение с преминаването през Суецкия канал и да преманат свързаните със сигурността проблеми в Червено море, произтичащи от атаките на хусите, провокирани от войната в Газа. Последната атака с дронове и ракети на Иран срещу Израел също допринесе за задълбочаването на регионалните трусове.
Съединените щати и западните им партньори не участват в подкрепяните от Русия транспортни коридори въпреки потенциалните редукции на разходите, но доста едри икономики от Азия и Близкия изток проявяват интерес. Въпреки това обаче остават съществуват и сериозни предизвикателства.
Остарялата иранска инфраструктура бави разширяването на Международния транспортен коридор Север Юг (INSTC), който свързва Индия с европейската част на Русия. Остават и пречките пред маршрута през Северно море (NSR), въпреки че климатичните промени топят арктическия лед.
Москва се подготвя да инвестира над 25 млрд. щ. долара, за да обнови прехода през Иран и да подобри съоръженията по руската арктическа брегова линия, включително и създаването на флот от произведени у дома ледоразбивачи.
Правителството планира и патрули по маршрута през Северно море чрез мрежа от бази за дронове, съобщава руският вестник “Известия” като цитира официален представител на руското Министерство на отбраната.
Русия отпусна заем от 1.3 млрд. евро на Иран през май 2023-а за изграждането на важна липсваща железопътна връзка от 162 км, която свързва град Рашт с азербайджанското пристанище на Каспийско море Астара. След като участъкът бъде завършен, по него ще могат да пътуват и товарни влакове от Санкт Петербург до Бандар Абас – главното иранско пристанище на Персийския залив. По този начин ще се създаде директна и непрекъсваема железопътна транспортна връзка по цялата дължина на INSTC.
Транспортният капацитет на този маршрут, който включва и по-дълга железопъна линия през Централна Азия и Транс-Каспийската мрежа, може да се увеличи с 85% – до 35 млн. тона годишно, до 2030-а, по оценка на Евразийската банка за развитие. Коридорът ще свързва Русия с Иран и Индия с потенциал да включи и останалата част на Южна Азия, Персийския залив и Африка. През август 2023-а Русия изпрати първия си директен товарен влак до Саудитска Арабия.”Ако другите маршрути се прекъснат, този ще продължи да работи защото ще е защитен от санкции”, посочва Никита Смагин – анализатор в създадения от Кремъл Съвет по международните въпроси на Русия. И допърва, че всъщност “това е основната идея”.
Благодарение основно на продажбите на суров петрл и покупките на електроника, промишлено оборудване и коли, търговският обмен между Русия и Китай достигна рекордните 240 млрд. щ. долара рез 2023-а – над двойно повече от реализираните 108 млрд. долара през 2020-а. Търговията с Индия пък е била в размер на 64 млрд. долара срещу грубо 10 млрд. долара три години по-рано заради ударните покупки на руско черно злато от индийска страна. Разрастващият се търговски оборот с Китай вече притиска Кремъл да харчи милиарди за обновяването на широката си железопътна източна мрежа, за да увеличи капацитета на Транс-Сибирската и Байкало-Амурската главна линия до 2030-а.
Търговският бум с Турция обаче се охлажда заради санкциите на Съединените щати и Европейския съюз върху стоките за двойна употреба, които могат да осигурят на Кремъл важни елементи и устрйства за военната офанзива в Украйна. Според предварителните данни, публикувани в началото на месеца от турското Мнистерство на търовията, износът на страната за Русия е намалял с една трета през първото тримесечие спрямо същия период на 2023 година.
Работата по развитието на коридора през Северно море се забави от наказателните мерки на Запада, блокирали руския план за износ на втечнен природен газ от завода Arctic LNG 2 до Азия след като ключови чуждестранни инвеститори замразиха участието си в проекта. Санкциите спират и изпълнението на договорите на завода за специализирани танкери-ледоразбивачи, които да превозват втечненото гориво през замръзналите води.
Китайската корабна компания Cosco престана да използва този маршрут от 2022-а, въпреки че пътуването от китайското пристанище Далян до Ротердам в Нидерландия през NSR е около 33 дни, а през Суецкия канал – 48 дни. Целият транзит между Азия, Северна Америка и Европа през Арктика, който през 2021-а е имал 40% дял в корабния оборот, е спрял заради опасения да не стане обект на санкции. Това положение се запазва въпреки продължаващите атаки на бунтовниците хуси срещу търговски кораби в Червено море, принудили западните корабни фирми да не плават през Суецкия канал и да пътуват през по-дългия маршрут, заобикалящ нос Добра надежда.
Въпреки геополитическите рискове за интернационалния трафик рез NSR, пристанищният оператор на логистичната мултинационална компания на Обединените арабски емирства DP World подписа през октомври споразумение с държавната руска фирма “Росатом” за разработването на контейнерни превози по маршрута между Владивосток и Мурманск.
През януари президентът Путин участва в церемония за началото на строежа на петия от общо седем атомни ледоразбивача, които да обслужват NSR. Той определи флота като “изключителлно конкурентно предимство” за страната. При пускането на първите два палавателни съда през ноември 2022-а Путин коментира, че те “ще помогнат на Русия да разгърне по-пълно експортния си потенциал и да създаде ефикасни логистични маршрути, включително до Югоизточна Азия”.
Междувременно, Индия инвестира в Чабахар – единственото иранско пристанище с пряк достъп до Индийски океан, след като беше изключена от американските санкции.
Подпомаганото от Русия изграждане на железопътна връзка през Иран отваря пътя до Централна Ази, включително и до изключително важния Афганистан, и “предлага по-къс маршрут до Европа”, коментира Вайшали Басу Шарма – бивш консултант в секретариата на индийския Съвет по национална сигурност. Тя допълва, че “развиващите се пазари най-накрая са се освободили от хегемонията на развитите държави”.