Три месеца преди да навърши 90 години, Джорджо Армани посочва възможни големи промени за своята модна империя когато се оттегли от управлението. След като с години се бореше да съхрани независимостта на компанията си в бурните времена на сливания и поглъщания, променили облика на сектора на луксозни стоки, виртуозният италиански дизайнер милиардер вече твърди, че не би изключил опцията някой ден тя да излезе на борсата или да се слее с по-голям съперник.
“Независимостта от големи корпорации остава движещата стойност за “Армани груп” и в бъдеще, но не смятам, че мога да изключа каквото и да било”, отбелязва Армани в предварително написано интервю. И допълва, че успехът на работата му винаги се е дължал на способността му да се адаптира към новото време.
Шокираща е промяната на тона на дизайнера, израснал от аранжьор на витрини в Милано до създател на една от най-известните модни къщи в света и упражнявал стриктен контрол върху нея, избягвайки всякакви изявления за бъдещето след него. Именно тези планове обаче отдавна са гореща тема за бранша. Интересът подгряват и инвестиционни банкери от Милано със своите безбройни сценарии за империята през годините и предложения, които никога не произвеждаха сделка.
Днес обаче дизайнерът изглежда по-отворен за нови идеи за бъдещето, въпреки че те ще зависят от преценката на наследниците му.
В писмени отговори на поредица от въпроси, зададени от журналисти на агенция “Блумбърг”, Армани посочва, че засега не предвижда поглъщане от голям луксозен конгломерат, но също не изключва нищо априори, включително и потенциална първоначална публична емисия. Дизайнерът на практика контролира цялата група “Джорджо Армани” и, според милиардерския индекс на “Блумбърг”, личното му състояние е 6.6 млрд. щ. долара.
Несигурността е нещо обичайно за италианския моден бранш, в който много компании все още са независими и се контролират от семействата, включително “Салваторе Ферагамо”, “Прада”, “Монклер” и “Ерменеджилдо Дзеня”. Което е причина за липсата на мащаба на мощните, обединени френски съперници LVMH и “Керинг”.
През последните 20 години няколко италиански фирми за луксозни стоки решиха да продават на французите. Бернар Арно, който е акционер с контролен дял в LVMH и натрупа огромно състояние от придобиването на 75 бранда, купи и няколко италиански, включително “фенди”, “Лоро Пиана” и бижутерът “Булгари”. Съперникът му “Керинг” притежава “Гучи” и 30% дял в “Мезон Валентино” с опция да купи и останалите 70 процента.
По оценка на анализатори между 8 и 10 млрд. евро за поглъщането на “Джорджо Армани” или емисия на акции би била разумна цена.
За Стефания Савиоло – преподавател по моден и луксозен мениджмънт в миланския университет “Бокони”, най-добрият изход от дилемата за наследството на Армания би бил семейството на основателя на модната къща да остане начело на управлението с подкрепата на лицензирани партньори. Просто защото неговият бизнес модел е “изключително уникален в сравнение с другите модни къщи, включително и френските”. Основанието на Савиоло – Джорджо Армани е в уникалната позиция на “на дизайнер със силна идентичност, който е също и предприемач и притежава сложен портфейл от бизнеслинии и фабрики”.
Армани споделя в интервюто за “Блумбърг”, че би желал да остави групата в ръцете на група от доверени хора. Дизайнерът няма деца, но няколко негови роднини са във фирмения борд и той отдавна се надява разширен кръг от фамилни консултанти да управляват компанията в бъдеще. Между тях изпъкват Лео дел’Орко, който помага от години на дизайнера в управлението на групата, както и племеничките му Силвана и Роберта Армани и племеникът Андреа Камерана.
Дизайнерът се надява, че родната му Италия ще може да запази централна роля в глобалния сектор на луксозни стоки, въпреки че той се е превърнал в нещо съвсем различно от онова, което е бил преди 50 години, когато започва да гради империята си. Той посочва, че надеждата му се крепи на една “характерна черта, която ни определя като италианци – способността да се адаптираме”.
