Все повече западни анализатори предупреждават, че опасността от война между Русия и НАТО продължава да става все по-голяма и все по-реална. Подобни предупреждения вече могат да се чуят не само от руските пропагандатори и сателитните им медии, а и сред военни съветници в европейски правителства.
Ето защо никой не се изненада от думите на началника на отбраната на Германия – генерал Карстен Брюер, който вчера (18 април) заяви по време на посещение в Полша, че през следващите 5-8 години Русия може да е толкова подготвена, че директно да атакува държави членки на НАТО.
Според анализ на германските военни, за този период
Русия ще успее да възстанови силите си от войната с Украйна.
Брюер побърза да уточни, че той не твърди как това задължително ще се случи, а само предупреждава, че Кремъл ще има капацитет да атакува държава от Алианса. След което се опита да докаже притесненията си с факта, че Русия произвежда огромни количества оръжие, боеприпаси, бойна техника и оборудване, но изпраща по фронтовете в Украйна само една много малка част от тях. Генералът смята, че това е сигнал, че Запада трябва с такава скорост да засили отбранителните си способности, че до 2029 г. да е готов да защити териториите и населението си.
Според анализ на германския “Билд” от края на януари,
редакцията разполага със секретен план, разработен от Бундесвера,
който трябва да бъде приложен в случай на… “драматичен сценарий на хибридно широкомащабно руско нападение по източния фланг на НАТО” през лятото на 2025 година.
Според публикацията, първата фаза от руската подготовка започва през февруари тази година. И то не как да е, а с допълнителната мобилизация на 200 000 мирни граждани, годни да носят оръжие, и с приключване на успешната офанзива в Украйна до края на юли.
След това Москва ще засили кибератаките и други форми на хибридна война срещу западната демокрация, като за най-уязвими са дефинирани…
трите бивши прибалтийски съветски републики – Литва, Латвия и Естония.
Плюс Финландия, разбира се.
През март руският президент Владимир Путин отрече твърденията, че Русия разработва планове и ще напада когото ида било. Той обаче предупреди, че ако Западът достави изтребители Ф-16 на Украйна, те ще се считат за легитимна военна цел. Това не може да е успокоение за никого, защото Кремъл каза същото буквално ден, преди руснаците да нахлуят в Украйна и да подложат на унищожение всичко, което се изпречи пред очите им.
Факт обаче е, че от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г.,
отношенията между Русия и западните демокрации са в по-лошо състояние
дори и от Кубинската криза през 1962 година. Тогава светът беше изпаднал в ступор, защото САЩ и СССР бяха на ръба на ядрената война, но… благодарение на здравия разум в тайните им служби, катастрофата се размина на косъм.
Почти никой вече не помни (а и не го интересува), че тогава Вашингтон се съгласи да изтегли ракетните си системи от Турция, а Москва си прибра обратно ядрените ракети от Куба.
Според военните историци, това положително развитие било логично, защото и в двата геополитически колоса е имало политици, които са се страхували от ядрена война и са били готови на компромиси. Така или иначе обаче
невъзможното уравнение е било решено от “ортодоксалните” шпиони и тихата дипломация…
Няма гаранции, че сега нещата стоят по този начин, затова и през ден валят предупреждения за най-лошия сценарий. Още повече, че шест от общо 32 държави членки на НАТО, имат обща граница с Русия: Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша.
Да не забравяме и още нещо – че Русия вече контролира почти една пета от украинската територия, включително и анексирания през 2014 г. полуостров Крим. А като прибавим към казаното дотук и решението на Путин от края на 2023 г., че въоръжените сили на Русия трябва да бъдат увеличени с още 170 000 войници и да стигна 1.3 милиона души, дали да продължим с безметежното повтаряне на мантрата
“Ами той не е толкова прост, че да се самоубие с едно натискане на ядрения бутон?”
Все повече анализатори твърдят обаче, че Русия няма интерес и достатъчно мощ да воюва със Запада, а просто иска да излезе от войната и да й се признае правото върху част от украинската територия. А заплахите от нападения върху инфраструктура на натовските държави си е чиста проба… рекет, имащ за цел да “склони” Алианса към по-големи и по-удобни за Кремъл отстъпки.
Така че, ако Москва наистина беше по-силна от НАТО и искаше да провокира преговори в нейна полза,
отдавна щеше да е ударила малките си съседи – Латвия, Литва и Естония,
макар това да означава и атака на САЩ, Великобритания, Канада, Германия…
Вместо това, Путин тръгна да се прави на мъж, за сметка на по-безобидните бивши съветски републики като Молдова, Грузия и Украйна. Факт, който по никакъв начин не трябва да ни успокоява и да ни прави безразсъдно непредпазливи. Тъкмо обратното – всякаква параноя е здравословна, стане ли дума за Кремъл и случващото се в кулоарите му…