Изпълняващият функцията главен прокурор Борислав Сарафов е изпратил до служебния министър на правосъдието Мария Павлова становище от името на прокуратурата по проекта на Закон за съдебната власт, публикуван през март тази година за обществено обсъждане.
Според Сарафов предложеният проект на закона съдържа сериозни недостатъци и противоречиви норми, които налагат допълнително обсъждане и неизбежна редакция на значителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които са “резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите”, твърди и.ф. главен прокурор.
“В позицията е направен обстоен преглед на предложенията за промени, като са изложени аргументи за това, че някои от тях не съответстват на Конституцията и са в противоречие с принципите на правовата държава. Други са неясни, непрецизни, вътрешнопротиворечиви, крайно неудачни. Част от конституционните норми са пренесени буквално в проекта за Закона за съдебната власт без да са доразвити детайлно”, посочва обвинител номер едно.
В продължение на конституционните изменения, които въвеждат съществени промени в управлението и функционирането на съдебната власт, новият Закон за съдебната власт има важно значение не само за органите на съдебната власт и магистратите, но и за цялото общество, посочиха от правосъдното министерство при старта на общественото обсъждане.
Акцентите на публичното обсъждане са предлаганите структурни реформи, включващи създаването на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, мястото на прокуратурата спрямо съда и други. Специално внимание се отделя и на функционалните реформи – кадровата политика и контролната дейност в съдебната власт, както и функциите на прокуратурата в наказателния процес.
Основните положения в новия устройствен закон на съдебната власт са засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите.
В новия закон се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на Европейската комисия, посочват още от ведомството.
На 15 април, малко след в стъпването в длъжност на служебния кабинет, Министерството на правосъдието с удължи срока за обществени консултации по проекта за нов Закон за съдебната власт с 20 дни – до 7 май. От ведомството посочиха, че промяната се налага вследствие на множество предложения, получени от органите на съдебната власт и съсловни организации на магистратите. Така до 7 май могат да се изразяват становища и бележки по законопроекта.
