Имаме самочувствието със „Соларната академия“, че правим нещо супер важно, защото всички знаем как соларните системи са бъдещето и всички ние, включително и аз съм си покрил покрива с панели. Ние се радваме на това какви добри граждани сме – как с тези системи пестим електроенергия и пазим природата. Но кой в България, ще ги развива в бъдеще?
С този въпрос, с нескрито притеснение, пиар специалистът Максим Бехар откри началото на един от най-важните форуми тази седмица – „ПРЕЗАРЕДИ КАРИЕРАТА СИ“ 2024 – кариерно изложение и форум за професионално развитие във ВЕИ индустрията.
То бе организирано от сдружение „Соларна академия България” и се проведе на 18 април в „Astoria Grand Hotel“ в София.
И без да дочака отговор, Максим Бехар се обърна към присъстващите в залата ученици от различни професионални гимназии, участващи в конкурса на „Соларната академия“ за изготвяне на макет на фотоволтаична електроцентрала, с думите:
„Кажете на своите приятели и гаджета още отсега да помислят за своята кариера!“
Инж. Веселин Тодоров – председател на сдружение „Соларна академия България“ го допълни с думите, че вероятно на този етап се смята, че единствената професия в тази сфера е извършващият монтажа на ВЕИ- панели.
„Но това далеч не е така – в сектора има и много други висококвалифицирани позиции“, подчерта инж. Тодоров.
Заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева обясни, че тъкмо в настоящия исторически етап се изгражда симбиозата между реалния бизнес, професионалното и висшето образование с участието и подкрепата на работодателските организации, синдикатите и браншовите организации.
Целта е образователните политики да се залагат на ниво „сектор“ и „бранш“ и това, което се произвежда като квалифицирани специалисти да бъде създадено с водещата роля на представителите на бизнеса.
Георгиева добави, че в тази връзка се създават секторни съвети, от които се очаква те да подготвят бета версия на новия списък на професиите. Тя припомни, че през март 2024 г. парламентът прие промяна в Закона за професионалното образование и обучение, от която именно се поставя началото на много сериозна реформа в сектора.

Първата стъпка в тази реформа е промяната в списъка на професиите. Ето защо Мариета Георгиева насърчи присъстващите да се поинтересуват какви идеи дават секторните съвети във връзка с новите професии.
Идеята е тази бета версия на новия списък да бъде обсъдена с колкото се може повече хора. След това, по силата на административната процедура, в началото на юни въпросният списък от професии и квалификации ще бъде публикуван за обществено обсъждане.
Мариета Георгиева сподели, че очакванията й са реформата да е с добър ефект за бизнеса, като училищата се превърнат в изпълнители на волята на бизнеса.
Заместник-министърът подчерта, че от бизнеса ще се очаква да е движещата сила. Накратко – вече училищата няма да предлагат наготово специалистите, от които се очаква, че бизнесът има нужда.
От своя страна Цветан Симеонов – преседателят на УС на Българската търговско-промишлена палата коментира, че БТПП са правили проучване, според което няма сектор в България, който да е доволен от кадрите, които са на негово разположение. Според него това може да се интерпретира по два начина – или предприемачите са твърде амбициозни, или наистина трябва да се вземат сериозни мерки.
Той уточни, че в България има няколко професионални гимназии и няколко висши училища, които предлагат специалности в областта на ВЕИ, но техните усилия не са достатъчни.
В същото време обърна внимание на заместник-министъра на образованието, че политическата обстановка е доста динамична и това буди притеснение. Той използва дадената му дума, за да сподели болката си и по проблеми, нямащи пряка връзка с образованието в професионалните училища, а с принципа – обучение за цял живот.
Симеонов не отрече, че има национална програма за енергийния преход, но подчерта, че са пропуснати години, в които е можело да се помисли за преквалификацията на служителите от „Мариците“, чието съкращаване тепърва предстои.
По думите му при решението на проблема сега се следва особен – потребителски подход – уволнените ще получат 20 или 33 заплати, а е щяло да бъде далеч по-добре, с усилията на МОН, съкратените да се преквалифицират и с труд да си изкарват прехраната.
„Липсата на кадри отваря пазара за навлизане на фирми с неквалифицирани кадри, което е много опасно за обществото и е вредно за целия сектор – първо, създава опасност за ползвателите, второ – губи се ефективност с аматьорски упражнения“, предупреди Цветан Симеонов.
Той поздрави „Соларната академия“ за активните й усилия, но отново използва случая да разкритикува държавата.
„Не може в една държава, в която има бюджети за милиарди, ние да разчитаме само на обществените организации да ни подготвят кадрите. Добре е да има фондове. Всички се борим за влизането в Шенген, но трябва да сме готови, че ще има сериозен отлив на кадри – те ще отиват там, където „Плана за възстановяване и устойчивост“ действа – където парите от него са в обращение, а не като тук, при нас, където забавянето не е с месеци, а с години“, продължи в критичен дух Цветан Симеонов.

Ректорът на УНСС – проф. Димитър Димитров – също не спести критики към системата на висшето образование в България, но преди това обърна внимание от нуждата да се говори повече за ВЕИ-инсталациите. Призна как под анонса на неговото участие във форума имало няколко коментара, в които го обвинявали, че е алчен професор, унищожаващ плодородни земеделски земи.
Проф. Димитров поясни, че е факт, че отскоро УНСС може да се похвали със собствена ВЕИ-инсталация, благодарение на която университетът е намалил сметките си за ток, но тя не заема плодородна земеделска земя, а две трети от нея са върху покрив на терена на паркинга на висшето учебно заведение.
След това той премина към критиките си към висшето образование. По думите му прекалената регулация в него не помага за осигуряването на кадри в области като зелен водород, използване на слънчевата енергия не само за фотоволтаици, но и за топлина. Той даде пример, как в УНСС предлагат специалности икономика на транспорта и на енергетиката, но поради многото ограничения студентите две години учат общи неща, през втората или третата година преминават през по-специализирани дисциплини, свързани с енергетиката, но не придобиват умения в сферата на соларите и панелите.
В същото време той обясни, че в УНСС имат форма за допълнително обучение на студентите, която се нарича – „Бизнес академия УНСС …“, след което следва името на съответната компания, с която си сътрудничат.
Следвайки този принцип, от УНСС биха могли да осъществят сътрудничество и със Соларната академия с цел студентите да получат специализирани знания от компании, които търсят точно определени специалисти. Според проф. Димитров именно по този начин може да се възстанови връзката между бизнеса и образованието. Иначе той призна, че трябва да се чака около година – да мине процедурата през министерството на образованието и през Националния център за информация и документация, за да може да започнат да се предлагат специалности като ВЕИ, изкуствен интелект, киберсигурност.

Проф. Христо Василев от Техническия университет, който също участваше във форума, бе сякаш единственият, който нямаше никакви критики към никого.
Той обясни, че в техния университет функционира Национален център за иновации в областта на мегатрониката и чистите технологии, който има 16 лаборатории, в една от които се развиват и соларните технологии и фотоволтаиката.
В Техническия университет предстои да бъде изграден иновативен фотоволтаичен парк, в който ще се приложат нови технологии и ще се създаде възможност студентите да се запознаят с последните достижения в областта.
По думите на проф. Василев на покрива на 8 блок на Техническия университет се изгражда толкова иновативна централа с вертикални панели, че при нея дори няма толкова голяма необходимост от батерии по отношение на капацитет и номинална мощност. Освен това в техния център е изградена и батерия за съхранение на енергия на база оловни технологии.
Тук той използва случая да информира бъдещите електротехници, че макар и много специалисти да отписват оловните технологии, в Австралия говорят за ренесанс на оловните технологии, които са с по-добри показатели от литиевите технологии.
„България има традиции в тази област – има четири завода, два изследователски центъра към БАН, единият от които е Институтът по електрохимия“, уточни проф. Василев.
След това той се върна на темата с развитието на фотоволтаиката в Техническия университет и подчерта, че тя е важна, защото благодарение на нея не само ще се създадат нови работни места, но и ще се развива нова индустрия, при която енергията ще е на ниска цена и за бизнеса, и за домакинствата.
Проф. Василев поясни, че всяка седмица Техническият университет изготвя бюлетин за зелена енергия и зелени технологии, в която съобщава за най-важните иновации и проучвания по света в тази сфера. Освен това заедно с Аграрния университет в Пловдив те издават и бюлетин за агроволтаика, където разясняват как е възможно от земеделска земя да се произвежда и енергия, и богата земеделска продукция.

След това думата бе дадена на Илия Левков – председател на УС на Националната браншова организация за електрическа мобилност. Той също направи критично изказване – призна, че на неговата организация й отнело две години да убеди Националната агенция по професионално образование и обучение да въведе две специалности – монтьор и техник на електрически превозни средства.
Първоначално те ги предложили на университетите, където по думите на Левков ударили на много голям камък.
Единствено в Русенския университет и във Висшия транспортен университет започнали да предлагат двете специалности като бакалавърска и магистърска програма.
Друг лъч светлина била една професионална гимназия в Своге, където благодарение на директора й, интересът към двете специалности се увеличил и към момента има над 1000 ученика от 20 гимназии, които са придобили необходимите знания и умения.
„Има една отвратителна мантра – няма кадри, но всъщност те са ангажимент на работодателите. Кадрите се обучават в университетите, където получават базови познания, след това обаче уменията им идват от практиката, заради което тъкмо бизнесът има ангажимент да ги обучи. Ето защо е отговорност на бизнеса той да инвестира в кадрите, така, както го прави за услуги и роботи“, подчерта Левков.
По този повод думата взе заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева, за да съобщи, че представителите на нейната институция са направили всичко по силите си, затова да осигурят пари от държавния бюджет, така че от 1 април да бъдат поети осигурителните плащания, които работодателят дължи в дуалното обучение.
Тя посочи, че в МОН си дават сметка, че само за две години обучение в 11 и 12 учениците трудно ще се превърнат в реална производителна сила, както е навсякъде по света.
Ето защо по думите й работодателите в България инвестират много повече в учениците в сравнение с тези в Швейцария. Тя дори обърна внимание, че в чужбина не биха се заели с дуалното обучение, ако излизат на минус, а тук –въпреки липсата на печалба, нашите компании го правят.
Ето защо в момента се подготвят законодателни промени, с които да се овласти бизнесът и той да казва какво, как и колко да се учи, обяви Мариета Георгиева.
Недко Пашамов – експерт по соларни системи, завършил в Германия, и автор на книгата „Въведение във фотоволтаиката“ – пък обърна внимание, че в момента в неговата сфера има само една призната тук в България професия и това е тази на извършващите монтажни дейности на фотоволтаични системи. Според Пашамов това не е справедливо, тъй като има много специалисти, завършили в чужбина, с други добри квалификации в сектора.
Във връзка с този проблем Мариета Георгиева поясни, че следващият проект, който МОН ще изпълнява, е свързан с дуалното обучение във висшето образование. Предстои през юли в МОН да бъдат представени резултати от проучване как завършилите средно и висше образование се реализират на пазара на труда и на тази база ще се изгради и техният проект.
По този повод Цветан Симеонов от БТПП отбеляза, че той е останал разочарован от подобни инициативи на правителството – преди време им поискали списъци със специалистите, които бизнесът очаква. От БТПП им предоставили исканата информация, след което списъците им били върнати с възражения – те трябвало да напишат конкретната си мотивация защо точно тези специалисти им трябват и от кое точно висше училище ги искат.
Симеонов призна и за друг проблем – предвид желанието на бизнеса да внася работна ръка от трети страни, като Индия, например, той се оплака, че консулската ни служба в Делхи до края на ноември е със запълнени часове и няма да може да отдели нито минута за разчитащите на работни визи у нас индийски работници.
„На бизнесмените в България днес ни трябват работници“, подчерта Симеонов. След това той цитира проучване на Българската търговско-промишлена палата от 2023 г. според което 56% от запитаните български фирми имат нужда от специалисти, завършили машинно инженерство; 53% от анкетираните търсят специалисти с електротехника и електроника, 23% – завършили специалности в така наречената сфера – общо инженерство; около 20% – завършили „енергетика“.
Всички в залата се обединиха, че изкуственият интелект няма да може да предложи решение на проблемите на бизнеса, най-малкото няма как ИИ да инсталира фотоволтаична система.
Ето защо трябва да се инвестира в кариерното ориентиране на всеки млад човек и така участниците в конференцията сякаш повториха призива на Максим Бехар:
„Кажете на своите приятели и гаджета още отсега да помислят за своята кариера!“
След това последва най-вълнуващата част от форума – бяха раздадени наградите на победителите в конкурса за изготвяне на макет на фотоволтаична електроцентрала със система за съхранение на енергия (батерия) и елементи от екосистема.

Отбор „Млад електротехник“ от Националната професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“ в Разград (на снимката) стана големият победител в първото соларно състезание.
Гимназистите от отбора получиха като награда по един таблет, който да им помогне в обучението и да ги насърчи да продължат с подобни проекти.
Втора награда получи отборът „Механо“ от Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас.
Трета награда спечели отборът „Слънчеви стратези“ от Професионалната гимназия по селско стопанство „Свети Георги Победоносец“ в Суворово.
Накрая имаше и четвърта награда за отбора на Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Константин Фотинов“ в Бургас.
На инж. Веселин Тодоров сякаш не му бяха достатъчни четирите наградени отбора, защото смело си пожела в края на форума догодина да са 44 на брой.