Търговците са увеличили залозите, че еврото може да поевтинее до паритет със зелените пари заради упорито високата инфлация и стабилния растеж на Съединените щати, които повишават вероятността Федералният резерв да започне да сваля лихвените проценти месеци след Европейската централна банка. Тези прогнози получиха свеж стимул от коментарите на председателя на “Банк дьо Франс” и член на управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало, че несигурността на петролните пазари не трябва да отказва институцията от първото лихвено понижение през юни.
В интервю за “Еко”, публикувано на 21 април, Дьо Гало посочва, че дори конфликтът в Близкия изток да увеличи разходите за черно злато, паричните стратези не трябва да “реагират механично”, а след задълбочен анализ на очакванията дали подобен шок ще качи цените.
Какво ще е решението на ЕЦБ ще стане ясно на официалното съвещание на банковия управителен съвет на 6 юни. Но дори тогава европейските централни банкери да намалят лихвите на еврозоната, бъдещите им действия не са толкова ясни, защото те са разделени по въпроса колко лихвени редукции трябва да направят. Самият дьо Гало, който е страстен привърженик на разхлабването на паричната дисциплина, подчертава, че последващите понижения на лихвите трябва да стават “с прагматична скорост”.
Междувременно, инвеститорите купуват опции, които ще са печеливши, ако единната европейска валута падне до 1 щ. долар или по-ниско. Въз основа на цената на тези контракти, стратези на “Банк ъф Америка” твърдят, че пазарите вече оценяват на над 10% вероятността този сценарий да се сбъдне през идните шест месеца при почти 0% в началото на януари.
Еврото вече е поевтиняло с 3.5% към зелените пари от началото на януари. Паритетът между двете валути ще изисква по-нататъшен спад с почти 6.5 процента. По оценка на валутни анализатори, пазарите изглежда са се отказали от прогнозите за лихвени редукции отвъд Атлантика, но са абсолюгно сигурни, че ЕЦБ ще започне да сваля лихвите през юни.
Признаците на упорита инфлация и устойчив растеж в Съединените щати карат търговците да орязват залозите за скоростта, с която ще намаляват кредитните разходи в най-голямото световно стопанство. Те вече вкарват в цените най-много две лихвени понижения от по 25 базови пункта всяко на Федералния резерв до края на годината. За разлика от американската, годишната инфлация в еврозоната падна до 2.4% през март – близко до целевите 2% на ЕЦБ, а растежът остава символичен.
МВФ посочва в публикуваната си на 16 април нова икономическа перспектива, че американският БВП има потенциал да се увеличи с 2.7% през 2024-а – над три пъти повече от този на блока на еврото. Опасенията от разширяване на конфликта в Близкия изток и потенциалното инфлационно въздействие на по-високите петролни котировки също засилват предупрежденията за удар върху единната европейска парична единица заради зависимостта на европейците от внос на енергия.
Еврото се изравни по пазарна оценка с щатския долар през 2022-а за първи път от две десетилетия насам, след шока от скока на енергийните котировки след руското нахлуване в Украйна и масовото бягство към зелените пари. В момента американската икономика не отслабва, а опасността от увеличение на цените на суровия петрол нараства, което качва драматичнориска от по-нататъшно поевтиняване на еврото и дори равенство с долара, посочват валутните експерти на “Банк ъф Америка”. Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард, посочва, че тя и колегите й ще следят “много стриктно” цените на черното злато, но отбелязва, че пазарната реакция на Израел на иранските удари досега е била “сравнително умерена”.
Признаците за ескалация в Близкия изток също могат да тласнат по-високо зелените пари защото инвеститорите по правило гравитират към по-сигурните активи, какъвто е американския долар, във времена на кризи. “Дойче банк” и “Джей Пи Моргън Чейз” предупреждават, че ЕЦБ вероятно ще трябва да пипа по-внимателно кредитните разходи след първата редукция защото лихвените диференциали могат да доведат до прекалена слабост на единната европейска валута и рискуват свеж инфлационен пик от по-високите цени на вносните стоки.
Някои валутни стратези обаче са на мнение, че европейските централни банкери може и да не се противопоставят на постепенното отслабване на еврото след като са започнали да отделят по-голямо внимание на заплахите пред растежа отколкото на инфлацията. По-евтиното евро ще помогне на износителите и стимулът за растежа ще е добре дошъл за ред държави от региона като Франция и Италия, които се борят с набъбващи дефицити.
