Русия прогнозира по-висок растеж от 2.8% през 2024-а, но по-слаба рубла

Русия очаква по-висок растеж от 2.8% през 2024-а, но по-слаба рубла

Министерството на икономиката на Русия повиши на 2.8% прогнозата си за тазгодишния стопански растеж вместо предишните 2.3%, обяви официално ведомството на 23 април. Същевременно обаче се предвижда по-слаба рубла, по-висока инфлация и свиване на излишъка по текущата сметка през идните години.

Икономическият подем на Русия от спада през 2022-а зависи изключително силно от финансираното от държавата производство на оръжия и муниции за водената война в Украйна, което маскира проблемите, затрудняващи подобряването на жизнения стандарт на страната.

В публикуваната си на 16 април Световна икономическа перспектива Международният валутен фонд повиши на 3.2% прогнозата си за увеличение на тазгодишния руски БВП от януарското предвиждане за 2.6% ръст. Основанията – големите правителствени разходи и инвестиции, свързани с войната, както и по-активното потребление в условията на свит пазар на труда и солидни приходи от износ на суров петрол въпреки западните санкции.

В изказването си на съвещанието на правителството на 23 април министърът на икономиката Максим Решетников декларира, че основни фактори за икономическия растеж са вътрешното потребление и инвестициите.

Ведомството предвижда около 2.3% ръст през 2025-2026-а, докато очакванията за рублата са валутата да продължи да поевтинява стабилно и да се търгува за средно 101.2 рубли за един щатски долар през 2026-а срещу сегашните равнища в близост до 93 рубли за долар.

Москва очаква котировките на черното злато да се понижават и експортната цена на руския суров петрол до 2027-а да е 65 щ. долара за барел. В момента базовият руски сорт “Уралс” се търгува в близост до 79 щ. долара за барел.

Руският успех в заобикалянето на ценовия таван от 60 долара за барел руско гориво, наложен от Запада, чрез пренасочването на износа до приятелски дестинации и непрозрачната собственост на т. нар. сенчеста флота от кораби за транспортирането му, отслаби натиска на ограниченията, но оряза и приходите от износ, което може да увеличи бюджетния дефицит.

Основните рискове произтичат от войната в Украйна, която източва държавната хазна – ликвидната част от държавния фонд, предназначен за тежки икономически условия, е паднала рязко след инвазията. Икономисти обаче твърдят, че дори цената от 60 щ. долара за барел ще позволи на Русия да опази с години фискалната си “предпазна мрежа”.

По-слабите приходи от износ обаче влошават балансите на търговската и текущата сметки на страната. Очаква се търговският балансда падне с над 30% през идните години в сравнение с предишните оценки. Докато предвижданията за излишък по текущата сметка са намалени трикратно до 25.3 млрд. щ. долара през 2026 година.

“Остават и рисковете”, посочва Решетников. Според него “външните произтичат основно и най-вече от охлаждането на глобалната иконоика като цяло и на стопанствата на страните – основни търговски партньори на Русия, както и продължаващият натиск от санкциите”.

Министерството на икономиката повиши и прогнозите си за реалните разполагаеми доходи на домакинствата и на търговците на дребно, благодарение отчасти на високите правителствени разходи и постния пазар на труда. Очакванията са те да се увеличат с 5.2% през 2024-а вместо с предвидения по-рано ръст от 2.7 процента.

Икономическото ведомство предвижда 5.1% инфлация в края на 2-24-а вместо предишните оценки и целевите 4% на “Банк России”. Анализатори прогнозират лихвите, които в момента са 16%, да останат двуцифрени поне до средата на 2025-а.

Не се очаква скорошно решение на недостига на работна сила. А безработицата, която в моента е на рекордно ниските 2.8%, вероятно ще гравитира около 3% от 2024-а до 2027 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст