Макрон подкрепял план за избора на Драги за председател на Европейската комисия

Макрон подкрепял план за избора на Драги за председател на Европейската комисия

Френският президент Еманюел Макрон, който изигра решаваща роля за избора на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия преди пет години, водел разговори с партньори лидери на държави от Европейския съюз намерят различен кандидат за тази позиция, примерно Марио Драги. По-малко от два месеца до предстоящите избори за Европейски парламент, Макрон е обсъждал с ред премиери, включително италианския Джорджа Мелони, възможността технократ да оглави изпълнителния орган на ЕС, какъвто е бившият председател на Европейската централна банка, търдят запознати с дискусиите лица.

Когато фон дер Лайен застана изненадващо начело на ЕК през 2019-а в резултат на споразумение между Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, тя обеща да трансформира институцията в “геополитическа комисия”. Тя обаче е започнала да губи шансовете си, според официален представител на Брюксел, след като е политизирала прекалено ролята си.

Фон дер Лайен предизвика дълбоко недоволство в някои столици от общността за начина, по който е управлявала ЕК през последните пет години, по-специално във връзка с търговските преговори, климатичния преход на ЕС и отношенията със Съединените щати. Френският президент също открито критикуваше изявите й.

Макрон коментира в Брюксел през март, че “ръководството на комисията е задължено да защитава общия интерес, така че тя не трябва да е прекалено политизирана”, а “това не може да се каже за отиващото си ръководство”.

Говорител на канцеларията на френския президент е отказал официален коментар по темата. А официални представители на Брюксел, включително и от офиса на фон дер Лайен, не са сигурни дали Макрон наистина търси заместник за висшата позиция или не оказва натиск върху дамата като маневра за бъдещи претенции, коментира пожелалият анонимност източник

Налице е широк консенсус, че решение по въпроса няма да се вземе преди 9 юни когато са изборите за ЕП и след тях лидерите на ЕС ще решават кой ще попълни висшите позиции, включително за Европейски съвет, ЕП и върховен представител по въпросите за външните работи на общността. Процесът е сложен, подлежащ на преговори при закрити врата, при които се взема предвид географския баланс и по-важно – кои политически партии ще получат право да предлагат свои представители за най-важните роли.

Макрон ще произнесе голяма политическа реч в Сорбоната на 25 април, за откриване на сезона на кампанията, въпреки че е съмнително той да говори за институционални позиции.

Въпреки маневрите на френския президент, фон дер Лайен все още е ясен фаворит защото е водещият кандидат на Европейската народна партия, която се очаква да спечели най-много гласове през юни. Традиционно, предложението на тази политическа сила получава председателското място на ЕК. Не е вероятно също Германия да подкрепи план, който да измести нейния комисар от най-високата институционална позиция в ЕС.

Драги би бил силна кандидатура, ползваща се все още с възхищението на Брюксел след като спаси еврото като председател на ЕЦБ с емблематичния си ангажимент да направи всичко необходимо, за да защити единната европейска валута. Скептиците обаче посочват възрастта му – 76 години, защитата на общите, съвместни дългови емисии, които плашат пестеливите държави, и силното съмнение, че Европейската народна партия ще предаде поста на технократ. Други пък предполагат, че Драги може да бъде предложен за роля в Европейския съвет.

За Макрон би било трудно да заяви открито подкрепата си за германския кандидат предвид трудните електорални нагласи у дома. Партията на президента изостава доста след крайнодясната политичека сила на Марин Льо Пен, според последната анкета за електоралните нагласи на французите.

Лидерите на ЕС трябва да се срещнат на 17 юни, за да обсъдят промените, само седмица след изборите за ЕП. И дори фон дер Лайен да бъде избрана от лидерите на срещата на високо равнище, където не се изисква консенсус, тя ще трябва да спечели вота в ЕП, който трябва да е с абсолтно мнозинство (половината от всички парламентаристи плюс един). Да припомним, че през 2019-а германката беше избрана за председател на ЕК само с девет гласа над изискваните и предвид очакваната по-голяма подкрепа за крайно-десните партии, тазгодишният й резултат вероятно ще е по-лош.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст