Мераклии за политици оставят дългове за милиони

политици

Екзотиките в подбора на кадрите в нашия политически живот отдавна са превърнали страната ни в карикатура на държавността. И днес, когато за пореден път сме изправени пред избор без избор, няма как да отминем без коментар поредното доказателство, за това че у нас по стълбата на властта най-често се катерят кандидат-политици, които не са способни да правят нищо друго, освен да преуспяват на държавна заплата.

Такъв е случаят с бившия заместник-председател на Държавната агенция по туризъм – Станислав Новаков, който – след гастрола си из коридорите на властта по времето на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС и правителството на Сергей Станишев (2009-2009 г.) – за малко да стане и министър на туризма в третото служебно правителството на Румен Радев (т.е. в първия кабинет на Гълъб Донев).

Та този туристически началник, след първата парламентарна победа на ГЕРБ през 2009 г., решава да се впусне в частния хотелиерски бизнес, мислейки си, че тая работа е като оная. Тоест – смятайки, че

натрупания за сметка на държавата управленски и административен опит,

ще му е напълно достатъчен, за да оцелее в условията на реалния бизнес.

Очевидно обаче резултатите от това му начинание се оказват доста спорни. За това говори фактът, че хотелският комплекс, собственост на управляваната от Новаков фирма „Ейч – Ем Хотели“ АД в гр. Бяла, ул. „Приморска“ № 5, тази седмица беше обявен на публична продан от частния съдебен изпълнител Даниела Янкова. Причината – натрупаните дългове към „Токуда банк“.  

Началната тръжна цена, за която се прави опит

да бъде изтъргуван комплекс „Бяла Бийч Ризорт“ е 4.508 милиона лева.

Става въпрос за поземления имот с площ от 8474  кв.м. плюс 104 ваканционни жилища, гаражи и самостоятелни обекти, както и цялостното оборудване в тях. Повечето от жилищата са между 70 и 130 кв. м., но не се предлагат поединично, а само като пакетна сделка за цялото имущество на длъжника.

Оценката на имотите, посочени в обявлението на частния съдебен изпълнител, е повече от атрактивна. Теренът върху който е построен комплекса, например, е оценен на 292 800 лева. Или по 34.55 лв. – за квадрат.  Цената на апартаментите също е атрактивна – между 650 и 680 лв. за един квадратен метър.

Справка в сайтовете за продажба на този тип ваканционни имоти показва, че

на свободния пазар, цените са значително по-високи.

Това не е първия опит за продажба на комплекса. През лятото на миналата година, беше направен опит за продажбата на същия комплекс, който очевидно се е оказал неуспешен.

Макар, че имотът е атрактивен и се търгува на доста прилична цена. От обявленията за резервации в него става ясно, че хотелът се намира на самия плаж в Бяла – на 6 км от Обзор.

В рекламата за него се казва, че

разполага с общо 125 помещения за настаняване,

между които 73 апартамента с една спалня, 31 апартамента с две спални и 21 апартамента с по три спални.

Всички стаи са оборудвани с кухненски бокс, кабелна телевизия, хладилник, магнитни карти, директен телефон, кабелен интернет, климатична инсталация, пожарен датчик, тераса и сейф. В банята има сешоар и душ кабина. Хотелът разполага с основен ресторант Амброзия с капацитет 300 места. Има две зали – а-ла-карт и бюфет. За провеждането на Вашите бизнес срещи, семинари, инсентив почивки, тийм-билдинг и фирмени партита, хотелът разполага с конферентна зала с капацитет от 60 места. Залата е оборудвана с мултимедия, флипчарт и лаптоп“.

Очевидно става дума за абсолютно завършен хотелски комплекс, който чака новия си собственик. Но, както показва опитът от този вид продажби, те трудно се реализират, а

натрупаните задължения на дружеството продължават да „висят“

и неминуемо – докато се търси купувач на целия комплекс – се стига до следващата фаза: обявяването на дружеството в несъстоятелност. Тогава идва втората “вълна” на търговете с падащи цени, докато… се стигне до подходящият купувач. Така че фалитът продължава да е онази удобна форма, която позволява на пишман бизнесмените (уж) да се отърват законно и безнаказано от натрупаните дългове.

Както „БАНКЕРЪ“ периодично информира, срещу фирмата, управлявана от Новаков, са заведени купища съдебни дела – както от финансовата институция, която очевидно е финансирала градежите край морето, така и от доставчиците на куп други услуги – консумирани, но неплатени. И нека напомним и още нещо – това не е първият случай, в който

управлявано от Новаков дружество има финансови проблеми.

Той е съосновател на фалиралия през 2012 г. туроператор “Бългериан ВИП турс”. Тогава проблемът се появи, тъй като собствениците и мениджърите на фирмата бяха “проспали” задължението си да уведомят застрахователя, ресорния министър и председателя на Комисията за защита  на потребителите в срока, определен от закона след възникване на неплатежоспособността му.

Съвсем естествено, кашата с това закъснение беше “оправена”. А труса в компанията

бе обяснен с банкрута на големия руски туроператор “Капитал тур” през 2010 г.,

който бил завлякъл българския си партньор с 2 млн. евро.

След този удар обаче компанията не е успя да се съвземе, фалира и две години по-късно беше обявена в несъстоятелност. По това време обаче Новаков вече беше предпочел свободата, защото, когато стана заместник-директор на туристическата агенция, той трябваше да се раздели с 65-те си процента в това дружество, прехвърляйки ги на управителката Николина Добрева и “удостоявайки” я по този начин с “титлата” мажоритарен собственик.

След това очевидно отново осъзна, че в реалния бизнес нещата не са точно това, което са,

Станислав Новаков отново се впуска в “голямата игра”.

Този път – като кандидат депутат на Коалиция “Воля – НФСБ”, т.е. Веселин Марешки – Валери Симеонов.

И този му опит да се върне в политиката (а и от там във властта, където държавата се грижи за личния ти просперитет) се оказа неуспешен, тъй като през 2021 г. разгромът на т. нар. “фармацевтични патриоти” е толкова смазващ, че двете политически сили още не могат да излязат от амока.

Къде и дали Новаков ще потърси сега политическа сянка, все още не е ясно, но че дълговете му продължават да висят е сигурно…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст