За българския принос в политическата геометрия

политическата геометрия, дневен ред

Подобно на Лобачевски, който доказва, че евклидовата геометрия не е единствената възможна геометрична структура на Вселената, днешните български политици правят успешни опити да оспорят смятани за аксиоматични постановки на политическата теория и практика.

Например, от училище знаем, че сборът на ъглите в триъгълника винаги е равен на 180 градуса. Но великият руски математик доказва, че това е вярно само за равнинна, а не и за сферична (изкривена) повърхнина. По същия начин напоследък разбрахме, че

традиционните ни представи за служебното правителство

са невалидни в пределно изкривената действителност, породена от последните изменения в българската Конституция.

Както гласи аксиомата на несъстоялия се служебен външен министър Даниел Митов, ние сме се заблуждавали, че служебното правителство, което трябва да подготви и проведе честни избори, трябва да е независимо от участващите в тези избори партии. По-точно, откритието на Митов гласи, че „с промените в Конституцията логиката за съставяне на служебни правителства беше променена. Тя зависи изцяло от министър-председателя. Главчев трябва да търси подкрепа от партиите в парламента“. Така става напълно нормално, ако, например, за служебен външен министър бъде назначен заместник-председател на дадена партия, тази партия да поеме отговорността за външната политика на страната. Нищо, че предсрочните избори са били предизвикани, именно защото партиите не са могли или не са искали да провеждат обещаната на избирателите им политика.

Иначе казано,

съвсем нормално е вълците да поемат отговорността

за опазването на кошарата (от вълци). Нещо повече, Митов оценява съмненията относно честността на изборите в чужбина, ако те бъдат организирани под ръководството на партийно ангажиран министър, като „нелепи“.

Наистина авангардна идея! Почти толкова смела, колкото предположението, че след като се върне на поста си на председател на Сметната палата, Димитър Главчев ще трябва да направи одит на ръководеното от самия него правителство в качеството му на служебен министър-председател. Впрочем това не е единственото откритие на Митов. Той въведе нова мерна единица за вярност към евро-атлантическите ценности – един „даниел“. С помощта на този висок стандарт се прави неопровержим тест на външно-политическата ориентация на всеки държавник и може да се установи по безспорен начин, че всеки, който не подкрепи Даниел Митов за служебен външен министър, е проводник на руски интереси.

Ако това,

да се самообявиш за мерило на политическата праведност,

ви звучи малко нескромно, не по-малко смела (и нескромна) идея лансира самият служебен премиер, който се самопредложи за външен министър. Някои напълно обективни наблюдатели веднага припомниха, че прецедент има – през 2013 г. функциите на външен министър бяха изпълнявани по съвместителство от тогавашния служебен премиер Марин Райков. Но сравнението едва ли е коректно – просто Райков е дипломат от кариерата, докато Димитър Главчев е, меко казано, лаик в тази сфера. 

Това се потвърждава от едно негово изявление, а именно: „Ако президентът издаде указ да поема външно министерство, аз ще нося политическа отговорност и за Министерството на външните работи“. Главчев очевидно пропуска, че министър-председателят, дори да е служебен такъв, носи политическа отговорност за дейността на цялото правителство, вкл. на едно от първите места – за формулираната и провежданата от него външна политика.

Всъщност служебният премиер – поне в условията на създадения конституционен хаос – наистина носи голяма политическа отговорност на първо място за състава на предложеното от него служебно правителство. Този състав и

персоналните характеристики на членовете на кабинета

са една от основните гаранции за това, че изборите ще бъдат наистина честни и прозрачни.

На думи Димитър Главчев прие мандата с благородни намерения и заяви, че ще търси „министри, които са експерти, равно отдалечени от всички политически сили“. Същата заявка бе направена, след като представи на президента проекто-състава на кабинета: „Старал съм се в правителството да попаднат експерти, да има приемственост и да бъде политически балансирано“. Нещо повече, за по-голяма убедителност Главчев дори декларира: „Не виждам кой би ме убедил да направя промяна в състава на кабинета“.

Дали служебният премиер има проблеми със зрението или просто „дръпна дявола“ (по-конкретно Бойко Борисов) за опашката, можем само да предполагаме. А обяснението за много бързо предложените промени, които трудно могат да бъдат определени каторавно отдалечени от всички политически сили“, звучеше направо хумористично: „Аз, честно казано, бях забравил, че г-н Митов е заместник-председател, съвсем искрено ви говоря“. Можем да избираме между две злини – или служебният премиер не е приятел на истината, или наистина има проблеми с паметта, което хич не е добре за одитор №1 на републиката.

Разбира се,

целият този спектакъл на политическото откривателство

би бил невъзможен без странните изявления на Бойко Борисов, който не само от трибуната на партийно събрание даде указания на „независимия“ служебен премиер кого да уволни и кого да назначи, но и призна за партийната пристрастност на други служебни министри и дори обяви, че ГЕРБ е пряко ангажиран с тяхната работа.

Защо Борисов допусна тази грешка, можем само да гадаем. Това, което е ясно, че от днес нататък всеки недоволен от изборните резултати ще има пълно основание да ги оспорва и дори да откаже да ги признае. Ако добавим неясния изход на обжалването на изборите в София и все по-вероятното отхвърляне на конституционните поправки от Конституционния съд, предстоят още по-интересни политически времена.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст