За да си отговорите на въпроса дали членството в еврозоната е добро, трябва да видите други страни, които са приели еврото като валута и какво се е случило с тях, след като са го направили. Случилото се не е добро – плашещо е. Вижте какво се е случи в Ирландия, Испания, Португалия и Гърция – истинско бедствие и икономическа дислокация.
Това обяви специалният гост на финансовата конференция “Banking Today” – топ икономистът проф. Ричард Вернер, известен още като “бащата на количественото облекчаване”.
Конференцията се провежда днес (25 април )в “Интер Експо Център” и е организирана от investor.bg, за които тя е редовна инициатива – реализирана за седми пореден път.
Вернер посочи, че не е противник на банките – дори напротив, той е техен голям фен, ако правят правилните неща. В същото време подчерта, че е привърженик на малките местни банки, защото именно те насърчават локалните малки бизнеси – те финансират реализацията на идеите им, кредитират внедряването на важни технологични решения. Ето защо Вернер посъветва и в България да се заложи на малките бизнес банки.
За да е още по-убедителиен, той даде пример с Китай, разкривайки каква е тайната за превръщането му в икономическо чудо. Първоначално в Пекин следвали съветския модел – на една голяма държавна банка, но после – с въвеждането на икономическите реформи през 1978 г. те използвали примера на Япония и Германия и въвели принципа на децентрализацията. Открили хиляди малки банки из цялата страна, благодарение на които бил насърчен местният бизнес и се стигнало до разкриване на огромен брой нови работни места и съответно – до безпрецедентен икономически ръст.
Преди Вернер да направи тези свои коментари за предстоящото членство на България в еврозоната и за ролята на малките местни банки, конференцията бе открита от Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка (БНБ) и ръководител на управление „Банково”.
Той бе категоричен, че в БНБ полагат всички необходими усилия по отношение на присъединяването на България към еврозоната, когато това се случи, имайки предвид, че има определени критерии, които трябва да изпълним.
“Но всички работим в посоката да сме абсолютно готови за датата, когато тя настъпи”, посочи Чобанов.
Преди това той отчете, че БНБ продължава да развива експертизата си във финансовите иновации, в развитието на финтех сектора с акцент върху отвореното банкиране. По думите му БНБ продължава да се развива в тези области и води ползотворен диалог с всички заинтересовани страни, с цел тя да модернизира още повече финансовите и платежните си услуги и да осигури достъп до отворените данни за финансовите услуги.
Чобанов обърна внимание, че през последните години пазарът на платежни услуги е една от най-динамично развиващите се области. Електронните плащания в ЕС непрекъснато се увеличават, като през 2021 г. са достигнали стойност 243 трилиона. Подуправителят на БНБ отбеляза, че тази тенденция е била ускорена от COVID-пандемията. След това посочи, че си струва да се обърне специално внимание на бързото развитие на доставчиците, които предоставят отворени банкови услуги чрез сигурно споделяне на финансови данни между банки и компании за финансови технологии.
“Достъпът до финансови данни е задължителна и интегрална част от ангажимента, който е посочен в Стратегията на ЕС за цифровите финанси, която е за въвеждане на европейско пространство за финансовите данни. Това доведе до предложението на Европейската комисия за третата директива за платежните услуги – съответно до регламента за платежни услуги”, посочи Чобанов.
Той обясни, че законодателните промени ще имат значително въздействие върху кредитните институции, финансовите технологии, доставчиците на платежни услуги и, разбира се, върху клиентите – както от правна, така и от оперативна гледна точка.
Чобанов припомни, че е имало една предходна директива – за платежните услуги, като вече целта е да се хармонизира още повече пазарът на плащания и да се намалят националните специфики, които водят до неговото изкривяване, както и до възможности за нелоялна конкуренция.
В тези процеси БНБ взима активно участие, като развива диалога с бизнеса, с Европейската комисия и с Европейската централна банка, с фокус върху подобряването на защитата на потребителите и конкуренцията в електронните плащания.
Чобанов продължи, че се поставя акцент върху възможностите потребителите да споделят своите данни по сигурен начин, така че да могат да получат по-широка гама от по-добри и от по-евтини финансови продукти и услуги.
“Нашата визия е чрез европейски законодателни инициативи в центъра да се поставят интересът на потребителя, конкуренцията, сигурността и доверието между заинтересованите страни”, подчерта Чобанов. Не на последно място той засегна темата с борбата срещу измамите, свързани с разплащанията, припомняйки, че това за БНБ е водещ приоритет в надзорната й политика.
Той сподели, че според него новото европейско законодателно предоставя възможност на доставчиците на платежни услуги да споделят помежду си информация, свързана с измами. По този начин се повишава осведомеността на потребителите и се разширяват правата им те да си възстановят средствата, когато са станали жертва на измами.
С новото европейско законодателство се осигурява и изравняване на условията на конкуренция – между банките и небанковите доставчици на платежни услуги – по-специално чрез предоставянето на достъп на небанковите доставчици на платежни услуги до всички платежни системи, продължи Чобанов и уточни, че този процес ще се съчетае със създаването на подходящи и адекватни предпазни мерки, за да може да се осигурят правилните условия за навлизането на иновативни финансови услуги.
Пълният текст на изказването на г-н Чобанов може да прочетете ТУК.
