Със 129 гласа “За” (на депутатите от ПП-ДБ, “Възраждане”, “БСП за България” и ИТН) парламентът гласува оставката на председателя на Народното събрание – Росен Желязков, издигнат на поста от ГЕРБ-СДС. Против бяха народните представители от ГЕРБ-СДС и ДПС – общо 103 души.
Мотивите за оставката, поискана от ПП-ДБ, бяха представени от Мирослав Иванов, който подробно цитира на коя дата какви извънредни точки са били включвани от Желязков в дневния ред на парламента, в разрез с Правилника на Народното събрание. Но основната критика бе свързана с прекратяването на правомощията на управителя на НЗОК – Станимир Михайлов, въпреки че той бил оттеглил оставката си, преди гласуването й от парламента по надлежния ред. Освен това Желязков бил внесъл като извънредна точка въпросния вот по казуса с Михайлов, без да уведоми за това председателския съвет, заседавал малко преди това. Иванов припомни и че Станимир Михайлов е бил в пленарната зала, но Желязков не му дал възможност да изрази собствената си позиция по повод изразеното от него желание да оттегли оставката си.
Не на последно място Иванов спомена и нарушението на продецурата по почитане на паметта на жертвите на арменския геноцид с едноминутно мълчание. За това също било внесено искане по надлежния ред, но Росен Желязков отказал да го уважи, защото не било по конкретен повод.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС защити колегата си с думите, че е очаквал по-тежки мотиви за отстраняването на председателя на Народното събрание. Той видя в мотивите на ПП-ДБ реваншизъм – те очаквали, че както Денков ще отстъпи поста на Мария Габриел, така и Росен Желязков ще го направи – в полза на човек от ПП-ДБ, каквато уговорка наистина имало, но това не станало, тъй като Денков подал оставката на правителството, без преди това да я консултира с ГЕРБ-СДС.
Асен Василев не отговори на упреците, но настоя, че когато била внесена извънредната точка с оставката на председателя на НЗОК, той нарочно поискал почивка, за да може Желязков да има време да направи анализ и да вземе правилното решение. Той обаче взел грешното.
Кирил Петков от своя страна нарече извършеното спрямо Станимир Михайлов – поругаване на институцията на Народното събрание, а не искането на оставката на Желязков, обръщайки внимание и че парламентът не е успял да продължи антикорупционната си работа, не е осигурил защита на хората, подаващи сигнали, каквато мярка трябваше да бъде гласувана по Плана за възстановяване и устойчивост и заради това над 1 млрд. лева няма да влязат в държавния бюджет.
Атанас Атанасов от ПП-ДБ коментира, че Росен Желязков е порядъчен човек, високо образован и че е говорил на испански с папа Франциск по време на посещението на българската делегация във Ватикана. Той обаче бе категоричен, че това не отменя конкретния повод за оставката – грубото нарушение на правилника на Народното събрание при гласуването на оставката на шефа на Здравната каса.
Станислав Балабанов от ИТН перифразира реплика от миналото – “Днес е добър ден за българската демокрация”, определяйки днешния – като интересен, позорен, нелеп, но най-вече лицемерен, поради факта, че най-големите “лицемерчета” искали оставката на лицето Росен Желязков.
Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС цитира описанието за “молец” в Уикипедия по повод поведението на ПП-ДБ, които били нахални и като него и се опитвали с всеки възможен инструмент да се вмъкнат там, където не им е мястото. Той се обърна и към депутатите от опозицията с упрека, че имал по-високи очаквания от тях – а по-специално от депутатите от БСП и “Има такъв народ”, но те се били качили на парапета на промяната и сега рискуват да паднат оттам.
Борислав Гуцанов от “БСП за България” отвърна на упрека му с въпрос – а те – от ГЕРБ какво са направили и не са ли станали действията на ПП-ДБ факт именно благодарение на ГЕРБ и тяхната обща прегръдка. Последваха взаимни обвинения между Николай Денков и Георг Георгиев за това кой какви заслуги има за енергетиката, на които Йордан Цонев от ДПС поиска да сложи край.
Той подчерта, че парламентът предстои да гледа още много важни точки, засягащи бъдещето на миньорите и отлагането на либерализацията на енергийния пазар, заради което е добре депутатите да си спестят откровените лъжи и срамоти – къде с предизборна цел, къд с цел да оклеветят Росен Желязков.
Йордан Цонев го защити с думите, че е един от най-достойните председатели на българския парламент, който е ерудиран, изключителен юрист, човек с много богата култура, човек, който е изтърпял всички неща, изговорени по негов интерес, с огромно търпение.
По този повод Мирослав Иванов от ПП-ДБ отново излезе на триуната и обърна внимание, че всички нарушения на Росен Желязков са били продиктувани от ГЕРБ и ДПС.
След това Костадин Костадинов от “Възраждане” взе думата, за да обяви, че най-голямото нарушение на Росен Желязков не е това, че пренебрегнал оттеглянето на оставката от страна на председателя на НЗОК, а това, че не е допуснал вота на недоверие към служебния кабинет, поискан вчера.
Накрая думата бе дадена и на Росен Желязков, който цитира афоризма, че понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш чут.
“Всички ние в тази зала сме пратени от други хора, за да работим за хората. И ние като хора имаме нашите слабости, нашите страсти“, започна изказването си председателят на Народното събрание. След това посочи, че често пъти народните представители са възприемани като драматична група актьори в драматичен театър и в един момент тези актьори се озовават на ешафода. В този момент, по думите на Желязков, трябва да се върнем към въпросите за човещината. Той обърна внимание, че предстои да навлезем в Страстната седмица – период, в който и гордостта, и егото трябва да минат на заден план и да отстъпят пред смирението.
Ето защо Росен Желязков благодари и за доверието, и за недоверието на народните представители, които сравни с огледала – едното малко по-криво от другото. После се извини на всички – за действията или бездействията, с които ги е засегнал. И накрая благодари на администрацията на Народното събрание, която върши същинска работа и на която всички разчитат.
“За мен беше чест да бъда председателят на 49-ото Народно събрание”, завърши Росен Желязков и бе посрещнат с бурни ръкопляскания. Последва обявяването на гласуването на оставката му, при което заместник-председателят от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – Росица Кирова – допусна няколко грешки, като не можеше да овладее емоциите си. Тя на два пъти се извини на депутатите и избърса насълзените си очи.
