Съществува едно разбиране, че макар и да има „Тесла“, хората ще продължат да си купуват „Порше“ и „Фолксваген“.
Това уточнение направи Георги Пенев от IRIS Solutions по повод твърдението Мартин Матеев от Nula.bg, че Revolut се справял доста по-добре с платежните инструменти и технологии в сравнение с традиционните български банки.
Тези реплики бяха разменени по време на конференцията “Banking Today”, организирана от investor.bg на 25 април в “Интер Експо Център”, в рамките на панела, посветен на финансовите иновации с изкуствен интелект, които предстоят да се въведат у нас през 2025 година.
Мартин Матеев от Nula.bg сподели, че вече имат предложение от UK Neo-Bank, която иска да навлезе на българския пазар, те да бъдат нейният своеобразен ракетоносител. Въпросът обаче е доколко българският бизнес е готов да използва една интернет банка като основна или поне като разплащателна, сподели притесненията си Матеев.
Той защити интернет банките пояснявайки, че това са софтуерни компании и като такива би трябвало да е естествено, че техните дигитални продукти са по-добри от тези в класическите банки.
По отношение на изкуствения интелект в продуктите им Матеев даде пример, че на него ще се разчита в сферата на бизнес аналитичността. По думите му традиционно, за да се генерира някакъв отчет или справка, някой трябва да седне и да напише програмата, докато сега вече съществуват модели, в които ИИ е между крайния потребител и базата с данни и улеснява използването им.
За да разясни какво има предвид, Матеев се похвали, че попитал ИИ коя е най-продаваната книга през ноември 2023 г. в „Хеликон“ във Варна и получил отговора под формата на табличка.
„Така човек, който не е програмист, може спокойно да работи с база данни и да генерира финансови справки и отчети“, обясни Матеев.
Доц. Боряна Пелова от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ също потвърди, че едно от приложенията на ИИ, при които той ще е изключително полезен, е свързан с обработването на големи количества данни от всякакъв характер – без значение дали те са структурирани или не.
Велко Каменов от Access Finance (част от MFG) бе по-конкретен в отговора на въпроса какви иновации с ИИ очаква да бъдат въведени в неговата сфера от 2025 година. Той посочи, че очаква Access Finance да продължи процеса по дигитализация на услугите, с цел клиентите да получават парите си все по-бързо и по-безболезнено – в максимално близко време до реалното.
Каменов добави, че повечето така наречени ИИ асистенти, които вече са въведени в част от по-големите банки и финансови институции, все още не са достатъчно добри при отговарянето на често задаваните въпроси – опцията, за която засега се използват. Ето защо очакванията му за 2025 г. са те да станат по-добри в изпълнението на тези си функции. Освен това Каменов се надява през 2025 г. ИИ да бъде използван при по-голяма част от рутинните дейности – например, ако сега, за да направиш паричен превод, трябва да наредиш сумата и да попълниш няколко полета, то идеята е с ИИ това да стане по-бързо и с течение на времето да се осъществи само с гласови команди.
Владимир Икономов от „Първа инвестиционна банка“ АД посочи, че това, в което от неговата финансова институция инвестират, е дигитализацията. За да бъде по-конкретен той обясни как в банковата им мрежа, състояща се от над 120 клона, ще въведат нов метод за безхартиено подписване в самия офис. Причината – много от клиентите им, независимо че имат електронно банкиране, предпочитат да отидат до банковия офис.
„Това е специфика на нашия регион и пазар и следва да го вземем предвид„, призна Икономов. Ето защо той очаква, че когато клиентите отиват на място в офиса, те вече ще могат да подписват документите си по много бърз начин, без да използват хартия и да оставят въглероден отпечатък.
По отношение на дигиталните продукти Икономов посочи, че ще бъде въведен принципът на автоматизация, зад който стоят интеграция и оптимизация.
„Колкото и да ползваме ИИ модели, истината е, че накрая стигаме до доста техническа работа, която едва ли някога ще отпадне. Причината – въпросната техническа работа е обвързана с много сложна бизнес логика„, продължи Икономов и даде следния пример:
„Ако искаме да съкратим времето за одобрение на ипотечни кредити с 30%, то ИИ моделът трудно ще се справи. Тогава тази задача ще се поеме от техническите лица, които ще доработят съответната програма и ще обвържат различните системи, така че накрая клиентът да получи това, което иска„, обясни представителят на „Първа инвестиционна банка“ АД.
Доц. д-р Боряна Пелова, която също трябваше да отговори на въпроса как ИИ ще се отрази на работата й, сподели че в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ заедно с колегите си ще продължат да се занимават с провеждането на научни изследвания, свързани с неговото приложение в услуги за бизнеса и финансовия свят.
„Това, което получаваме като резултат от научните си изследвания, веднага се интегрира в учебното съдържание, което се преподава„, подчерта Пелова и добави, че от Стопанския факултет работят с над 200 бизнес партньора.
Нито един от участниците в панела не обвърза прилагането на ИИ с предстоящото членство на България в еврозоната. Като цяло на въпроса какво очакват от приемането на еврото, всички се обединиха около мнението, че финансовият пазар ще се отвори, а когато има увеличена конкуренция, тя със сигурност е позитивна за всички.
Велко Каменов от Access Finance (част от MFG) бе по-конкретен в отговора си. Той разясни, че като финансова институция, и Access Finance ще преминат през процеса на имплементация и мигриране на системите, така че да могат да работят с евро, нещо, което, безспорно, е предизвикателство.
Владимир Икономов от „Първа инвестиционна банка“ АД бе категоричен, че клиентите им най-вероятно в рамките на година ще могат да извършват незабавни плащания в евро.
