Икономически съветници на бившия президент на Съединените щати Доналд Тръмп обсъждали начини, които да спрат активно тенденцията някои държави да спрат да използват щатския долар, твърдят запознати с въпроса лица. Това е опит да се парират множащите се ходове на ключови развиващи се икономики да намалят зависимостта си от зелените пари.
Сред потенциалните опции в дискусиите било налагането на наказания на сътрудници или съветници, търсещи ефективни пътища за участие в двустранни търговски отношения, при които се използват валути различни от долара. Това можело да стане чрез ред мерки, включително контрол на износа, такси за валутни манипулации и мита, посочват още добре информираните източници.
Вербалните враждебни реакции срещу доминиращата позиция на американската парична единица в глобалната финансова система набират скорост от 2022-а след като Вашингтон оглави международния почин за налагане на тежки икономически санкции на Русия заради нахлуването в Украйна. В резултат, Руската централна банка, официални представители на руското правителство и около 2500 други физически и юридически лица загубиха достъп до зелените пари.
Президентът Джо Байдън пък оформи в законов вид мярка, даваща му нови правомощия да конфискува руски доларови активи, които да помогнат за възстановяването на Украйна. Т. нар. Закон REPO, който Байдън подписа на 24 април заедно с пакета от помощи в размер на 95 млрд. щ. долара за Израел, Тайван и Киев (61 млрд. долара от тях), е първият правен акт, позволяващ осребряването на замразените руски активи. Техният размер в Съединените щати обаче е грубо 4-5 млрд. щ. долара – капка в морето за нужните за възстановяването на Украйна, оценени на 486 млрд. долара засега, или за годишните военни разходи на страната от 100 млрд. долара.
Замразените около 300 млрд. щ. долара на “Банк России” се намират в голямата си част в европейските членове на Г-7 (основно в Белгия, където европейската клирингова система в Брюксел Euroclear държи почти 192 млрд. долара) и в закона се подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност в операциите с тях на американска земя и изискването финансовите институции да предоставят информация за руските активи на щатското министерство на финансите. В законовия акт се посочва също, че всичките руски активи, включително и държавни компании, подлежат на конфискация с изключение на онези, които се ползват с дипломатически имунитет. Законът не гарантира, че блокираните активи ще бъдат конфискувани, защото подобно решение може да вземе единствено президентът Байдън.
Тези мерки предизвикаха опасения в много законодатели от Републиканската партия , които се тревожат, че те могат да подкопаят ролята на щатския долар в глобалната финансова система. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – групата държави, известна като БРИКС, обсъди възможностите за дедоларизация на срещата на високо равнище през август 2023-а. Тя набира глобално влияние след като покани ключови производители на суров петрол като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и други страни, да се присъединят към нея през тази година. Валутите на двете държави от Персийския залив са фиксирани към щатския долар.
Икономическите съветници на Тръмп и на предизборната му кампания обсъждат да парират тази покана на БРИКС в евентуален втори “рунд”. От своя страна, както публично, така и в частни разговори, Тръмп декларира, че иска зелените пари да запазят ролята си на световна резервна валута. “Мразя когато държавите се отказват от долара”, казал в интервю за CNBC на 11 март бившият щатски президент. И допълнил, че няма да им позволи да спрат да използват американската валута защото когато амиракнците загубят този стандарт, това ще е подобно на загубата на революционна война и ще е удар по страната.
По време на своя мандат Тръмп обмисляше да отслаби изкуствено зелените пари, за да подкрепи националния производствен сектор. Сега обаче той признавал в частни разговори, че не вижда необходимост от интервенции, твърди близко до него лице. В предизборната си кампания пък Тръмп обвинява политиката на съперника си Байдън, която е навредила на имиджа на американската валута. Претендентът за Белия държи доларът да остане стабилен, а другите държави да се въздържат от интервенции и да девалвират валутите си.
През последните месеци зелените пари са във възход, а изгледите Федералният резерв да се въздържа да понижава лихвените проценти в близко бъдеще вещаят този тренд да продължи, което по-скоро ще принуди официалните власти в други държави да започнат интервенции в подкрепа на валутите си, а не да ги обезценяват.
Най-близък и неотложен е този процес за Япония и Южна Корея, които предупреждават периодично срещу прекаления спад на паричните си единици. Японската йена падна до най-ниската си за последните 34 години котировка на 26 април след като “Банк ъф Джъпен” взе решение да не променя лихвената си политика и в 10.40 ч. българско време се разменяше по курс 156.73 йени за един долар.
Китай също взема мерки да спре спада на юана.
