Най-големите западни банки, останали в Русия, са платили на Кремъл данъци за над 800 млн. евро през миналата година – четири пъти повече от предвоенните равнища, въпреки обещанията да минимизират руските си вложения след нахлуването на руски войски в Украйна. Седемте водещи европейски кредитори по размер на активите на руска територия – “Райфайзен банк интърнешънъл, “Уникредит”, “Ай Ен Джи”, “Комерцбанк”, “Дойче банк”, “Интеза Санпаоло” и ОТП, обявиха комбинирана печалба от над 3 млрд. евро за 2023-а – тройно повече от 2021-а, генерирани отчасти от средствата, които не могат да изтеглят от Русия.
Именно скокът на нетните приходи е предизвикал данъчния скок до около 800 млн. евро срещу 200 млн. евро през 2021-а, показва анализ на “Файненшъл таймс”. Този размер на печалбите е в допълнение към сумите, реализирани от щатските “Ситигруп” и “Джей Пи Моргън”.
Данъците, платени от европейските банки, са еквивалентни на около 0.4% от всички очаквани от Москва бюджетни приходи извън енергията за 2024-а и са пример как чуждестранните компании, останали в страната, помагат на Кремъл да поддържа финансова стабилност въпреки западните санкции. Задграничните кредитори печелят не само от по-високите лихвени проценти, но също и от международните рестрикции на руските банки. Мерките забраняват достъпа на конкурентите до международните системи за разплащания и повишават авторитета им пред руските клиенти.
Над 50% от платените от европейските банки данъци са внесени от австрийската “Райфайзен банк интърнешънъл”, която има най-голямо присъствие в Русия сред чуждестранните кредитори. Нейните руски печалби са скочили повече от три пъти – до 1.8 млрд. евро, в периода между 2021-а и 2023-а и са 50% от общата печалба на групата в сравнение с една трета отпреди войната. Освен регулярните данъчни вноски, “Райфайзен” е платила и 47 млн. евро заради допълнителния налог, който през миналата година въведе Кремъл на някои компании.
След пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022-а, “Райфайзен банк интърнешънъл” заявява нееднократно плана си да ограничи и продаде руския си бизнес. Кредиторът е подложен на непрестанни критики от Европейската централна банка и от щатското Министрество на финансите, че все още не се е изтеглил от Русия.
Въпреки че австрийската група положи известни усилия да редуцира руските си вложения, като 56-процентното намаление на кредитния си портфейл от началото на 2022-а, някои мерки предполагат противоположни действия. Такова е последното предложение за наемане на служители в руските поделения, което означава амбициозни планове за разширяване на клиентската база.
Германските “Дойче банк” и “Комерцбанк” и унгарската ОТП са редуцирали значително присъствието си в Русия, което и преди войната беше по-слабо отколкото на “Райфайзен”. Най-близко до изтегляне от страната е италианската “Интеза”, но тя все още не е успяла да продаде бизнеса си. “Уникредит” отказва коментар за руските си постижения и активи.
Американската “Ситигруп” – вторият по големина щатски кредитор, който е реализирал печалба от 149 млн. щ. долара в Русия и е внесъл в руската хазна данъци за 53 млн. щ. долара през 2023-а, е четвъртият по големина данъкоплатец сред западните си партньори в Русия, по изчисления на Киевския институт по икономика, базирани на официални данни на “Банк России”.
Другата акула от Уолстрийт – “Джей Пи Моргън”, е спечелила 35 млн. долара и е платила 6.8 млн. долара данъци. Кредиторът, който навремето беше основният контрагент на руските банки за откриване на кореспондентски сметки в щатски долари, се опитва да напусне Русия от 2022-а. В момента той е в задънена улица и очаква дела за милиони долари от бившия си руски партньор “Внешторгбанк”. Сумите на печалбите и на данъците на щатските банки не са включени в обявения данъчен приход от 800 млн. евро.
Западните кредитори в Русия са финансов спасителен пояс и връзка между Москва и Запада заради санкциите, наложени на руския финансов сектор, забраняващ достъпа до международната система за известяване SWIFT. Тези фактори са допринесли за чистия приход от комисионни и такси на “Райфайзен банк интърнешънъл” в Русия да скочи трикратно – от 420 млн. евро през 2021-а на 1.2 млрд. евро през 2023-а.
Финансови анализатори подчертават, че е в интерес не само на австрийската банкова група, но и на “Банк России” да направи всичко възможно, за да не допусне чуждите кредитори да напуснат страната, защото те са сред малкото несанкционирани банки, чрез които Москва да получава и изпраща плащания през SWIFT.
Високопоставен руски банкер посочва, че руските и чуждестранните контрагенти в момента осчетоводяват по-често трансграничните плащания в рубли, но руската валута минава и през сметки в “Райфайзен” и сходни банки, за да се намали санкционния риск и да се ускори процеса на разплащания.
Комбинираният размер на приходите, печалбите и данъците на международните банки е намалял в срванение с 2022-а, но остава далеч по-висок от предвоенните числа. Което се дължи също и на по-високите лихвени проценти – в момента базовата лихва на “Банк России” е 16% – почти два пъти по-висока отколкото преди войната. Този лихвен ръст е помогнал на кредиторите да получат солидни суми от заемите си с плаващ лихвен процент и да акумулират допълнителни доходи от средствата, вкарани в руски депозитни сметки.
Банките нямат право на достъп до кеша, спечелен в Русия, заради регулаторните рестрикции, въведени през 2022-а, забраняващи изплащането на дивиденти от руски поделения на фирми от “неприятелски” западни държави. Така че им остава единствено възможността да държат депозити в “Банк России” и успоредно с повишението на лихвените проценти растат и печалбите им.
Например, около 20% от данъчните вноски в руския бюджет, направени през 2023-а от ОТП, се състоят от налози на дивиденти, твърди унгаркият кредитор, голяма част от чийто средства остава блокирана в депозитни сметки в Русия – сериозно препятствие пред напускането на страната. Освен всичко, от началото на 2022-а западните банки могат да продават руския си бизнес след личното разрешение и параф на руския президент Владимир Путин.
Само седем банки от общо 45, включени в списъка на субектите, нуждаещи се от президентското одобрение за изтегляне от Русия, са получили такава оторизация, между които са “Мерцедес-Бенц банк” и “Интеза Санпаоло”.
