Еврозоната успя да се спаси от рецесия, надхвърляйки обявените прогнози за растеж в началото на годината. БВП на блока на еврото се е увеличил с 0.3% през първите три месеца на 2024-а, обяви статистическият офис Евростат на 30 април. Това означава, че слабата техническа рецесия на общността през третото и четвъртото тримесечие на миналата година (когато БВП се понижи с по 0.1% във всеки от двата периода) е приключила. Нещо повече, това е най-силният тримесечен растеж на еврозоната от третото тримесечие на 2022-а насам, вдигнат от по-силните от очакваните резултати на Германия, Франция, Италия и Испания.
Инфлацията обаче остава сериозно главоболие. Индексът на потребителските цени в блока на еврото се е запазил устойчив – 2.4% годишно през април, колкото и през март. Инфлацията в сектора на услугите леко е спаднала – от мартенските 4% на 3.7%, но пък за хранителните стоки, алкохола и тютюна бележи ръст до 2.8% срещу предишните 2.6% годишно. Цените на индустриалната продукция извън енергийната, са нараснали с 0.9% – по-слабо от отченетите 1.1% през март. Като цяло, по-ниските разходи за енергия след скока на газовите и петролните котировки след руското нахлуване в Украйна, са помогнали за стабилизирането на икономиката.
Германия
Германия изненада със зимен растеж, подкрепил възстановяването на целия блок. БВП на страната се е повишил с 0.2% през първите три месеца на годината спрямо последните три на 2023-а когато се сви с 0.5 процента. Резултатът надвиши предвижданията на икономистите за 0.1% растеж и вдъхва надежди, че най-голямото европейско стопанство е в процес на скромно възстановяване след двете години на почти нулев растеж. Доверието на бизнеса бележи подем в последните проучвания на института IFO и на “Стандард енд Пуърс глоубъл”, а песимизмът на домакинствата се топи благодарение на очакванията за ръст на доходите.
Налице е обаче дълбок разнобой между фирмите от сукторите на промишлеността и услугите. Докато първите се справят по-успешно, заводите изостават и могат да се възползват единствено от глобалния възход до края на годината. Като цяло, икономисти очакват БВП на Германия да се повиши с 0.1% през 2024-а, въпреки че правителството предвижда 0.3% ръст. Остават и неизвестните за икономическата политика и за структурните проблеми, които в момента ограничават потенциалния дългосрочен растеж до около 0.5 процента.
Франция
Френското стопанство регистрира скромен подем през първото тримесечие на 2024-а от 0.2% срещу 0.1% през последните три месеца на 2023-а. Водеща роля за растежа има вътрешното потребление, подкрепено от повишеното търсене на домакинствата и увеличението на инвестициите в бизнеса. Което означава, че икономиката бавно върви нагоре. “Банк дьо Франс” очаква икономическия растеж да се засили до края на годината и през 2025-а, защото домакинствата ще са по-облекчени от отстъплението на инфлацията. В дългосрочен обаче има малко белези за незабавни подобрения защото доверието и на потребителите и на бизнеса се понижава.
Инфлацията обаче е по-силна от очакванията, въпреки че не е правдоподобно тя да попнречи на планираното от Европейската централна банка понижение на лихвите на съвещанието през юни. Априлските потребителски цени са се повишили с 2.4% годишно, точно колкото и мартенските при предвиждано от икономисти забавяне до 2.2 процента. Стабилен е бил ценовият ръст и в сектора на услугите – 3% годишно през април.
Италия
БВП на Италия също се е увеличил по-силно от очакванията в началото на годината – с 0.3% в периода януари март в сравнение с предишните три месеца когато имаше подем от 0.1%, по аднни на италианската статистическа агенция Istat. Всичките сектори – промишленият, на услугите и строителният, отчитат подем благодарение на външното търсене.
Тези данни са добра новина за правителството на премиера Джорджа Мелони, което прогнозира 1% годишен растеж през 2024-а – доста по-силен от залозите на икономистите, на “Банка д’Италия” или на Международния валутен фонд.
Испания
Икономическият растеж на Испания през първото тримесечие на тази година е в размер на цели 0.7%, точно колкото и ревизираната стойност за периода октомври-декември 2023-а и почти двойно по-висок от предвижданите от икономисти 0.4%, съобщава Испанската статистическа служба INE. подемът се дължи основно на инвестициите.
Европейският Юг печели от следпандемичния скок на туризма, разширяващия се износ и по-ниските цени на енергията благодарение на възобновяемите енергийни източници и по-ниската зависимост от руски природен газ. Въпреки че Испания е застрашена от проблеми в резултат на постепенното изтегляне на фискалната помощ, предназначена да смекчи удара от набъбналите енеригйни разходи, голяма част от нея се запазва и през 2024-а и продължава да подкрепя БВП.
Тези благоприятни резултати идват в условията на политически трусове: испанският премиер Педро Санчес през миналата седмица обяви, че прекратява временно да изпълнява задълженията си докато реши какво да прави след като съдът заведе дело срещу съпругата му по обвинения в оказване на влияние. Но на 29 април съобщи, че остава на поста си.
Австрия
БВП на Австрия се е повишил за първи път за последната година между януари и март – с 0.2% спрямо предишното тримесечие, подгряван от потреблението на домакинствата. Напоследък страната, в която ще се проведат парламентарни избори по-късно през 2024-а, изостава от партньорите си. Стопанството й се сви през 2023-а, а предвидения за тази година подем от 0.4% е наполовина по-нисък от прогнозите на МВФ за цялата еврозона.
Инфлацията обаче е по-висока отколкото в по-голямата част от блока на еврото, въпреки че априлските числа показват, че тя се движи в правилната посока надолу, като е отслабнала до 3.4% годишно.
Растежът в по-широкия 27-членен Европейски съюз е бил 0.3 процента.
Най-висок тримесечен ръст е отчетен в Ирландия – 1.1% спрямо периода октомври 2023-а. Следват Латвия, Литва и Унгария – и трите с подем от по 0.8% всяка, посочва Евростат.
Швеция е единствената страна членка с отрицателен тримесечен растеж от минус 0.1% през първото тримесечие на тази година.
