Както винаги, преди избори политиците ни вградиха в кампаниите си ужаса от мутренските времена и активно се обвиняват взаимно във връзки с подземния свят. В същото време се разбра, че от две години е било ясно какви ги върши Мартин Божанов – Нотариуса. Нещо повече – още тогава Софийска градска прокуратура разбрала в подробности и какви са връзките му в МВР и в съдебната система. Така че оттук нататък следват два съвсем логични въпроса. Първо – защо орлите на правосъдието в СГП, след като са знаели всичко, не са направили нищо? И второ – по силата на каква логика политиците ни плашат с връщането на мутрите, след като те никога не са си тръгвали? С изключение, естествено, на ония, които бяха преселени насилствено в отвъдното?
Миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че не иска да връща България в мутренските години. От другата страна на политическия спектър го обвиняват, че в миналото е бил близък приятел и съдружник с един от основателите на силовата групировка СИК – Румен Николов-Пашата. А в понеделник (29 април) Борисов отвърна на удара с удар и публично “призна”, че истинският баща на “сглобката”, т.е. на (не)коалиционното правителство “Денков-Габриел” е покойният Алексей Петров.
“Днес Кирил Петков каза – Пашата казал… ще си го съдят хората. 20-30 години не съм го и чул Пашата. Алексей Петров, който направи сглобката, бог да го прости, бяха в един отбор, заедно бяха. Истинският баща на сглобката е покойният Петров. Той беше гарант за тези хора пред мен”, каза Борисов по време на среща със симпатизанти в столичния район “Оборище”.
На какво обаче да вярваме? Когато през септември убит Алексей Петров беше разстрелян, Борисов го посочи като
човекът, осигурил логистиката на среща между лидерите на ПП и ГЕРБ,
довела до формирането на правителството. Но… само толкова, защото после навсякъде разправяше, че това правителство не се дължи на Алексей Петров.
„Алексей и бащата на Кирил Петков не са присъствали, бяхме аз, Кирил и Асен, договорихме да намерим път да направим правителство”, каза тогава Борисов.
Съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков пък написа във “Фейсбук”, че когато като премиер е внесъл списък в прокуратурата с лица за разследване, получил обаждане с въпроса защо сред тях фигурира Румен Николов – Пашата.
Въпросът е бил зададен от природозащитника Атанас Русев, с когото били заедно в сдружение “Да запазим Корал”. Сега се разбра, че
Русев е подал сигнал в ДАНС за фалшифицирането на документи,
с които Петков напуска организацията, за да стане служебен министър.
Миналото лято районната прокуратура в София е започнала проверка дали бившата говорителка на правителството Лена Бориславова е фалшифицирала документите на Кирил Петков, с които той е напуснал сдружението ” Да запазим Корал” преди да стане служебен министър на икономиката. Русев написа в социалните мрежи, че Бориславова си е изготвила фалшиво пълномощно от негово име, за да може да подаде документите и нарече това “жестока наглост”. Петков отговори, че са си развалили отношенията с Русев, защото като премиер
дал на прокуратурата папка с 19 имена, сред които и Румен Николов – Пашата.
„Прозрачността е най-големият инструмент. Трябва да светнем всички камери и прожектори, да стане светло и да има прозрачност!” Според Кирил Петков, единствено възможната рецепта за изход от ситуацията е достатъчно много да излязат, да кажат “Искаме нормални институции” и да гласуват. Случи ли се това, по-нататък от Борисов и от Пеевски нищо няма да зависи…
Каква прозрачност, какви прожектори? Политическите процеси са омаскарени до крайност и са потънали в тъмнина. Самият факт, че
„титулярите“ не са успели сами да намерят вариант и да се споразумеят,
а са търсили „логистичната благословия“ на Алексей Петров е скандален.
Ситуацията много напомня една крилата фраза от филма „Опасен чар” на сценаристката Свобода Бъчварова и режисьора Иван Андонов. Филмът е от 1984 г., а залитанията и извращенията, които осмива, продължават да са все така актуални – до болка.
„Роднина – милиционер, роднина – милиционер” е реплика, свързана с подготовка на сватбено тържество и подреждането на гостите. По същия начин можем – за кой ли път – да подредим и утрешните избори: „Избирател – мутра, избирател – мутра“.
Тъмно е, а прожекторите са повредени толкова отдавна, че никой вече не помни…