Лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов губи дело за 100 000 лв. срещу независимия депутат Радостин Василев. Това показа проверка в електронното деловодство на Софийския градски съд.
Трифонов го съди заради негови твърдения от юни 2022 г., направени при разцепването на “Има такъв народ”, от чиято квота Василев беше министър на спорта в кабинета “Петков”. После напусна партията и се присъедини към ПП-ДБ, с чиято листа влезе в парламента. В крайна сметка обаче Василев напусна и ПП-ДБ, изнасяйки прословутия запис от партийната сбирка на “Промяната”.
Лидерът на ИТН претендира за неимуществени вреди с твърдения, че изявления на Василев съдържат обиди и клеветнически изказвания.
В иска, Слави Трифонов цитира част от твърденията на Василев: “Дойде моментът, в който, за мое огромно съжаление, мафията проби в ИТН. Поведението на г-н Трифонов, като едноличен собственик на тази партия през последната година доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а последните му действия водят до това, че се изчегъртва и държавата“, казва независият депутат.
След като губи делото, Трифонов е осъден да плати на Василев 3500 лв. за адвокат. Решението на градския съд не е окончателно и може да се атакува пред апелативния.
Защитната линия на Василев е, че част от изказванията му се отнасят за ИТН, а не за Трифонов, пише “Сега”. И освен това става дума за негово мнение и оценка на актуалните политически събития, израз на правото му на свобода на словото.
Съдията посочва в акта си, че Трифонов и Василев са “видни политически фигури”, а изказванията на Василев са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата. Той припомня практиката на върховния съд, както и разбирането на съда в Страсбург, че политиците са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото. Това предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от “обикновените” хора.
