Предлаганите от BBVA 12 млрд. евро за Sabadell – сигнал за промяна в банковия пейзаж на Европа

Предлаганите от BBVA 12 млрд. евро за Sabadell - сигнал за промяна на банковия пейзаж в Европа

Оповестеното на 30 април намерение на BBVA (“Банко Билбао Биская Аргентария”) да започне преговори за поглъщането на по-дребния си национален съперник Banco Sabadell (“Банко Сабадел”) е подерното доказателство, че дългоочакваната консолидация в регионалния банков пазар се ускорява. В последващо изявление на 1 май “Банко Билбао” даде повече подробности за предлаганата сделка, която да се осъществи под формата на размяна на акции при коефициент на обмен – една новоемитирана акция на купувача за 4.83 акции на “Сабадел”. Това би гарантирало 16% дял на акционерите на “Сабадел” в комбинираната група и представлява 30% премия над цената, на която е приключила търговията на книжата на “мишената” на 29 април, преди новината да раздвижи пазарите.

Тези условия оценяват по-дребния испански кредитор на около 12 млрд. евро, показват сметки на агенция “Блумбърг”. Офертата ще понижи капиталовия коефициент CET1, оценяващ банковата платежоспособност, с около 30 базови пункта предвид разходите за преструктуриране, оценени на грубо 1.45 млрд. евро преди облагането с данъция, посочва купувачът в изпратеното на 30 април писмо до борда на “Сабадел”.

Акциите на “Банко Билбао” се обезцениха с 3.5% след новината за разговорите за поглъщането, а книжата на “Сабадел” поскъпнаха с 5.8 процента.

Въпреки че този брак няма да трансформира европейския банков сектор, доколкото не е така желания от регулатори и банкери трансграничен съюз, той ще създаде кредитор с активи за над 1 трлн. евро и пазарна оценка от около 70 млрд. евро – малко под 73 млрд. евро на испанкия банков лидер “Сантандер”. Ако се осъществи, сделката ще е една от най-едрите в европейския банков бранш от години насам. Делът на комбинираната структура от испанския ипотечен пазар няма да е далеч под този на “Каиша банк”. А сериозният брой дребни бизнес клиенти на “Сабадел” в Испания ще допълни силата на “Банко Билбао” в банковите услуги на дребно и в обслужването на едри корпоративни дружества.

Офертата на “Банко Билбао” идва в условията на рязък подем на пазарните оценки на европейските банки, достигнали най-високите си равнища за последните девет години.

Растящите лихвени проценти изстреляха нагоре печалбите на кредиторите, които обещаха да се отплатят подобаващо на инвеститорите с по-високи дивиденти и обратно изкупуване на акции. Тези опции обаче не са най-добрият отговор, поради което фокусът започва да се измества към възможността за диверсифициране на дейността. А средата е изключително благоприятна за консолидация на играчите на Стария континент, въпреки че трангранични сделки не се очакват, поне в близко бъдеще.

Обединението на двете испански банки ще повдигне въпроса и за бъдещето на британския кредитор TSB, който “Сабадел” купи през 2015-а за 1.7 млрд. паунда като част от плановете си да интернационализира дейността си. Оттогава обаче няма особен напредък в тази област и испанският собственик се опитва да продаде британската си придобивка. Ако все пак я запази, това ще донесе на комбинираната структура печеливш бизнес на Острова, както и възможност за разширяване на дейността в Мексико, където дейност развива “Банко Билбао”.

Европейските кредитори констатират през 2024-а 25% ръст на прогнозната си печалба от началото на 2022-а благодарение на увеличението на лихвените проценти. Което започва да променя статуквото.

През тази година Испания, Португалия и Гърция се очаква да са с най-високи икономически постижения в еврорегиона благодарение на разцвета на износа, туризма и по-ниските цени на енергията, според Европейската комисия.

Председателят на борда на “Банко Билбао” Карлос Торес вече се включи в групата на главния изпълнителен директор на “Уникредит” Андреа Орсел и на други колеги, готови да тръгнат на лов за сделки. Банката на Орсел купи 9-процентния дял на гръцкото правителство в “Алфа банк” през октомври 2023-а и обяви операции и в Румъния, станали възможни благодарение на милиардите евро свободен капитал.

Френските кредитори също са се задействали. През април “БНП Париба” се съгласи да купи 9-процентния дял на “Фосун интърнешънъл” в белгийския застраховател Ageas за около 730 млн. евро. Сделката укрепва връзките между фнеския кредитор и белгийската застрахователна компания, които вече имат съвместно дружество, наречено AG INsurance, продаващо животозастраховки, полици за автомобили и други продукти в Белгия. “Сосиете женерал” пък продаде две поделения, за да спре срива на котировките на акциите си.

След финансовата криза отпреди 15 години пък, в Испания се проведе бърза концентрация на активи. Местните кредитори орязаха с почти две трети броя на клоновете си и с над 40% персонала от края на 2008-а, по данни на рейтинговата агенция “Стандард енд Пуърс”. “Каиша банк” придоби “Банкиа” през 2020-а, а “Уникаха” купи “Либербанк” през същата година. “Сантандер” пък погълна по-дребния кредитор “Банко популар” през 2017-а.

Европейските лидери обаче настояват от години за трансгранични сделки, които да консолидират фрагментирания банков сектор на Европейския съюз, затлачен от стотици малки регионални кредитори. Липсата на обща защита на депозитите на територията на общността и тромавите регулации обаче възпрепятстват тези трансакции. Т. нар. “банков съюз” буксува от години заради липсата на политическа воля, въпреки че вече се наблюдават плахи опити за промени. През април европейските законодатели одобриха първата фаза от плана за общо застраховане на банковите депозанти.

“Сабадел” обяви, че бордът на директорите “ще анализира надлежно всички аспекти на предложението (на “Банко Билбао”)”. “Ю Би Ес” и “Джей Пи Моргън” консултират купувача по сделката, твърдят добре информирани източници. Това не е първият опит за обединение на двата кредитора. Преди четири години продължилите две седмици преговори за сливане между тях се провалиха заради разногласия за цената.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че трябва да се забрани използването на телефоните в училищата?

Подкаст