Правителството на Япония изглежда е хвърлило на пазара грубо 35 млрд. щ. долари на 29 април, за да спре рязкото поевтиняване на йената, показва информация на “Банк ъф Джъпен”. Търговци и икономисти посочват, че публикуваните в късните вечерни часове на 30 април данни за паричния пазар потвърждават догадките, че японските власти са започнали да интервенират веднага след като японската валута е потънала в близост до най-ниската си котировка за последните 34 години от малко под 160 йени за един щ. долар.
Японските централни банкери са огласили информацията няколко часа преди йената да започне пак да се обезценява бързо към зелените пари по време на лондонската й търговия, което провокира прогнозите на брокери, че Токио може да излезе отново на пазара.
Официално потвърждение от Министерството на финансите за обема на интервенцията на 29 април – първата от 2022-а, не се очаква поне до края на май, но анализатори посочват, че груба оценка може да се направи от данните на “Банк ъф Джъпен”. Институцията съобщи на 30 април, че текущата й сметка вероятно се е стопила със 7.56 трлн. йени (48.2 млрд. щ. долара) заради фискални фактори, между които емисии на правителствени облигации и данъчни плащания на 1 май. Това е далеч по голям спад от пресметнатите от частни парични брокери 2.1 трлн. йени, което предполага пазарна намеса в размер на 5.5 трлн. йени (грубо 35 млрд. щ. долара).
Количеството продадени долари и по-мащабният от очаквания от мнозинството експерти отговор показва проблемите, които рязко обезценяващата се йени създава на правителството. Сривът е предизвикан от предвижданията, че Федеарлният резерв (чиито пазарни стратези приключват на 1 май редовното си двудневно съвещание за лихвената политика) ще трябва да задържи лихвите по-високи за по-дълъг период от време, за да недопусне инфлационен подем. Докато “Банк ъф Джъпен” не бърза заникъде след като през март сложи край на стратегията си на отрицателни лихвени проценти.
Главният “валутен” отговорник на японския кабинет Масато Канда – заместник министър на финансите по мужденародните въпроси, предупреди на 30 април, че прекалените валутни колебания, предизвикани от спекулативни операции, ще имат отрицателен ефект върху икономиката на страната и властите ще вземат подходящите мерки, за да предотвратят тези движения. Той не коментира дали Токио е интервенирало в началото на седмицата и допълни, че финансовото ведомство ще публикува официални резултати за операциите си в края на май.
Управляващите в Япония не се чувстват уютно от слабата йена, която притиска домакинствата с по-високи цени на внасяната енергия и на храните. И когато националната валута отслабна до 160.17 йени за един щ. долар на 29 април, търпението им след продължилите със седмици вербални интервенции се изчерпа. В тяхна полза работеше фактът, че намесата съвпадна с националния празник на Япония и пазарната ликвидност беше много ниска, което по правило засилва ефекта от интервенциите. Валутни анализатори посочват, че главната цел на тези мерки е не просто да се повиши цената на йената, но и да бъдат насърчени инвеститорите да закрият залозите си срещу валутата.
Въпреки всичко, японската парична единица започна отново да поевтинява и в 14 часа българско време на 1 май курсът беше почти 158 йени за един щ. долар. Което не е изненадващо, защото едностранните интервенции по правило нямат особен ефект и нещата ще се оправят едва след като се притвори лихвената ножица между Япония и Съединените щати.
Според валутни експерти, японското правителство вероятно е натрупало сериозна “непредвидена” печалба от непотвърдената официално интервенция на валутните пазари на 29 април когато е продавала долари и е купувала йени. Просто защото Токио притежава огромни количества деноминирани в чуждестранни валути активи, купени когато националната парична единица е била по-силна в сравнение със сегашното си равнище. И ако японските власти наистина са предприели действия в защита на йената, те просто са следвали най-фундаменталната от всички инвестиционни стратегии: да купуват по-евтино и да продават по-скъпо. Частни оценки показат, че японското правителство и пенсионният му инвестиционен фонд са купили щатски долари и евро за грубо 1.2 трлн. долара от 2000 г. насам.
