Да се сравняват европейците и американците е хлъзгав и опасен терен, но през миналата седмица Николай Танген – шефът на гигантския норвежки петролен фонд, се осмели да стъпи на него. Той е споделил пред „Файненшъл таймс“, че съществува разлика в „общото равнище на амбициите между жителите от двете страни на Атлантика: европейците не са много амбициозни, докато американците работят по-усилено“.
Това често са отбелязвали и други видни личности преди норвежеца. Например, в издадения през 1927-а (след смъртта му) роман „Америка“ на Франц Кафка главният герой Карл пътува от Европа до Съединените щати където среща мъж, който учи през нощта и работи през деня. Когато Карл го попитал кога спи, студентът отговорил, че „ще спи когато приключи следването, докато засега пие черно кафе“.
Европейците и американците вършат нещата по различен начин. Европейците имат повече време, а американците – повече пари. А кое е за предпочитане зависи от личните предпочитания.
Съществуват три доста обективни мерки за оценка на добрата обществена среда: колко дълго живеят хората, колко са щастливи и дали могат да си позволят нещата, от които имат нужда. Освен това съвременното общество трябва да е устойчиво от гледна точка на въглеродните емисии, които отделя, на колективния дълг и на равнището на иновациите. Така че къде нещата се случват по-добре?
Тъй като, имат по-малко официални празници, американците са работили грубо с един час повече от европейците през всеки ден от седмицата: 1811 часа годишно за американски работник през 2022-а срещу 1500 в Северна Европа, и минималните 1341 в Германия, сочи статистиката на ОИСР. Защото са по-производителни за отработен час от европейците, средният доход на американците е по-висок от този във всички европейски държави с изключение на Люксембург, Ирландия, Норвегия и Швейцария.
Да печелят повече е отчасти американски избор, който не се споделя от всички нации. С развитието и напредъка на икономиките, гражданите на САЩ залагат на повече пари, докато жителите на Стария континент – на исторически утвърдената тенденция: след като достигнат определено равнище и покрият нуждите си, те предпочитат да имат повече свободно време отколкото да посветят живота си на увеличение на състоянието си и на трупане на богатства.
Примерът от последните часове – главният изпълнителен директор на „Ейч Ес Би Си холдингс“ Ноел Куин обяви неочаквано на 30 април, че се оттегля от поста си, защото има нужда от „почивка и релаксация“ и от „по-добър баланс между личния и професионалния живот“ след „усилените пет години“ на банковото кормило.
През 1870-а средностатистическият работник в индустриализираните държави е полагал по над 3 хил. часа труд годишно, изчисляват икономически историци. Докато съвременните европейци работят наполовина по-малко.
Средното работно време на Стария континент се е скъсило още повече след пандемията от КОВИД-19. Водеща роля за този спад имат мъжете, особено онези с малки деца, и младежите, става ясно от публикуван неотдавна анализ на Международния валутен фонд, направен от екип на Дива Астинова. В него се посочва също, че „намалението на броя на действително отработените часове отговаря на желанията“. Защото, очевидно, днешните млади бащи искат да прекарват повече време с децата си (или поне чувстват желание да го правят).
Малко са американците, които уцелват джакпота. Мнозинството приключват живота си преуморени от работи и нещастни, макар и в големи къщи и със скъпи коли. Това разочарова работохолиците на обществения връх, какъвто е и Танген (бивш мениджър на хеджингови фондове и основател на регистрирания в Лондон AKO Capital), който иска всички останали да се стремят д а постигнат максимума. Тези хора обичат работата си, платени са добре, имат домашни помощници и вероятно умират от желание да прекарват повече време на работното си място – по възможност всичките седем дни от седмицата.
Мнозинството индивиди обаче не обичат работата си. Мултинационалната социологическа агенция „Галъп“ публикува обстойно международно проучване по тази тема и констатира, че американските работници са далеч по-доволни от работните си места от европейците. Но дори в Съединените щати, според изследването на „Галъп“, „само около 30% от служителите са истински отдадени на работата си, други 20% са нещастни и споделят отчаянието си на работното място, а 50% са по-прями и признават, че не биха искали изобщо да работят, особено на тези длъжности“. Или в резюме, мнозинството американци вероятно предпочитат европейските работни часове и единствено техните работодатели и цените на здравните им застраховки ги държат нащрек.
В Съединените щати предлагат щедри награди на отличниците и големи наказания за изпадналите на дъното. Именно поради това, до известна степен, Европа изнася най-амбициозните си индивиди отвъд Атлантика.
В последния Световен доклад за щастието, подготвен съвместно от „Галъп“, Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет и ООН, САЩ са на 23-о място в класацията на щастливите, челните места в която са заети от Скандинавските държави. Което утвърждава техния социален модел като най-успешен след епохата на индустриализацията.
Европейците печелят и най-важния индикатор за социален успех – продължителността на живота. Например, испанците са много по-бедни от американците, но живеят средно 83 години срещу 77.5 за жителите на САЩ. Нещо повече, дори свръхбогатите американци живеят почти еднакво дълго с най-заможните британци.
Десните политически сили твърдят, че добрият живот на европейците с по-малко работни часове и по-продължително получавани пенсии е неустойчив. Те смятат, че европейските държави ще фалират и тогава жителите им ще трябва да работят като американци.
Фактите, поне засега обаче, не потвърждават тези аргументи. Съединените щати имат по-високо съотношение на правителствения дълг към БВП от почти всички страни от Стария континент: 123% или почти двойно повече от най-кратко работещите германци, и три пъти над Норвегия, Швеция и Дания, по изчисления на МВФ.
Освен това американците са неустойчиви и по отношение на най-фундаменталния фактор – въглеродните емисии. Те използват допълнителните си средства, за да купуват повече стоки от европейците и да шофират по-дълго, използват повече климатици и т. н. Поради което Съединените щати са отделяли по 13.3 тона вредни газове в атмосферата на глава от населението през 2023-а срещу 5.4 тона за Европейския съюз, по оценка на Международната агенция по енергетика.
В интерес на истината, Америка има и едно сериозно предимство – производството на повече иновативни технологии. Европа няма нито „Гугъл“, нито „Тесла“, нито „Фейсбук“. Следователно, глобалната икономика има нужда от Съединените щати или поне от някои от изобретенията им. Стига да не се налага човек да живее там.
