От години инвеститорите се оплакват, че външните одити много рядко разкриват корпоративни измами: от “Енрон” до “Уайъркард” воплите след всеки скандал са “къде са одиторите”? Което принуди регулаторите да направят поредица от предложения за изясняване и разширяване на отговорностите за установяване на неправомерни деяния, коментира в своя позиция редакторът на “Файненшъл таймс” Стийвън Фоли.
Той посочва, че в издаваните два пъти годишно доклади на Асоциацията на сертифицираните експерти по откриване на измами (ACFE) за начина на удостоверяване на незаконни действия на работното място се констатира, че одиторите разкриват едва 4 процента. А лошата новина от публикувания през април последен анализ на ACFE е, че това число е паднало на 3 процента. Горещите линии за доносници и за други вътрешни проверки понякога помагат на някои фирми да установяват по-рано определени злоупотреби, но не и когато извършителите са фирмените мениджъри или когато корпоративната култура е прогнила.
Изследване на мнението на инвеститори по темата, осъществено от Центъра за качество на одита (CAQ) – непартийна организация на едрите счетоводни фирми, разкрива, че 57% от участниците смятат, че съществуващата система “често” не успява да разкрие незаконни деяния. Регулаторите се страхуват, че одиторите са се провалили в ролята си на последна линия на защита на инвеститорите срещу корпоративни “лудории”. Счетоводните компании пък контрират, че фирмените мениджъри са отговорни за истинността на финансовите отчети и че ролята на проверяващите е единствено да дават разумно потвърждение, но не и гаранция, че в тези отчети няма неточности по същество.
Именно този аргумент е довел до поредица от уточнения и до разширяване на отговорностите на ревизорите.
В Съединените щати Бордът за надзор на счетоводството на публичните компании преработва правилата за начина, по който одиторите трябва да търсят и да процедират с доказателства, че клиентите им не работят според изискванията на законите и регулациите (бел. ред. – Noclar на жаргон). Намерението им е да принудят проверяващите да разглеждат по-широк кръг въпроси, които биха имали материален ефект върху фирмените финанси, дори индиректно,и които биха довели до налагането на солени глоби или до регулаторни мерки, застрашаващи бизнеса им.
Отговорът на счетоводните фирми е, че от тях не може да се очаква да издават съдебни решения и че огромният обем допълнителна работа, произтичащ от предложението Noclar, както е формулирано в момента, няма да разкрие нищо съществено и различно от сегашните процедури.
Във Великобритания циркулира по-скромно предложение, според което одиторите не трябва да се допитват до всеки по-дребен законов акт или регулация и могат да използват собствената програма на мениджърите за законообразност като изходна точка. Но то е получило сходен брой протестни коментари.
Последният опит е на Международния съвет по стандартизация на одита и достоверността (IAASB), който определя правилата, използвани като образец от множество държави по света. Организацията е предложила да се прецизират и подсилят стандартите за разкриване на измами, като се задължат ревизорите да търсят финансови отчети, които може и да не са “съществени в количествено изражение”, а по-скоро в “качествено”, в зависимост от това кой е подбудител на злоупотребата и защо тя е извършена.
Възникването на всички тези предложения не е случайно съвпадение и те в никакъв случай не са опции за подобрение на работата, които самите счетоводни фирми не виждат. Например, “Прайсуотърхаус Купърс” обеща да преработи процедурите си за откриване на злоупотреби и да сондира по-изкъсо програмите за “доброволните сътрудници” на клиентите си, редом с другите реформи за повишение на качеството на проверките. Шефът на компанията Тим Раян обаче се опита и не успя да получи съгласието на всичките фирми от “Голямата одиторска четворка ” по тези въпроси.
И други лидери все още разговарят за “очакваната ножица” между онова, което изискват инвеститорите от ревизорите, и действителността. Алтернативен отговор на някои от сегашните предложения би ги насърчил да засилят ролята на одиторите. Те дават нова обосновка на проверките на дейността на клиентите, противопоставят се на враждебни финансови шефове и главни изпълнителни директори и посочват повече поводи за тревоги на диракторите, на инвеститорите или на оторизираните органи. Съществува възможност за споразумение дори по спорния Noclar. И, което е в полза на одиторите – съществуват доказателства, че инвеститорите са готови да плащат за по-задълбочени и категорични услуги.
Проучването на CAQ показва, че мнозинството инвеститори биха подкрепили одиторските фирми да начисляват допълнителни 20% и дори повече за покриване на извънредната работа по разкриване на измами.
Бел. ред. – Стийвън Фоли отговаря за счетоводните и консултантските компании в САЩ и в световен план, включително дейността на “Голямата четворка” (бел. ред. – “Делойт”, “Ърнс енд Янг”, “Кей Пи Ем Джи” и “Прайсоутърхаус Купърс”) и консултантсикепфирми по мениджмънт “Макинзи”, “Бостън кансълтинг груп” (BCG) и “Бейн енд къмпани”. Преди да постъпи във “Файненшъл таймс” Фоли е работил в “Индипендънт” в Лондон и Ню Йорк и е получил наградата журналист на годината за 2009 на британската преса за отразяването на финансовата криза.
