Столичният адвокат Иван Иванов е оправдан по делото срещу него за отдаване под наем на имот, ползван от проститутка за обслужване на клиенти. Дълбоко житейската история е показателна за глупостите, с които се занимава съдебната система, докато страната тъне в корупция и разврат.
Адвокатът си взима белята с пускането на обява за стая от апартамент на тъщата, ползван от него за съхранение на архивни материали. Жрицата проявила интерес, като посочила за какво ще ползва жилището, и уговорили наем в размер на 600 лв. След нанасянето оборотът се оказал впечатляващ и адвокатът поискал допълнително плащане от 20 лв. на ден за интензивното ползване на водата в банята. Това дошло обаче вповече на наемателката, която напуснала след като останала няколко дни без работа.
Посетители на проститутката и съсед в кооперацията потвърдили горното, като свидетелствали за ежедневния приток на клиенти, които жената посрещала гола или по бельо. След сигнал в полицията било образувано досъдебно производство, в хода на което адвокатът обяснил че нямал представа за какво ще бъде ползвана стаята. Според него наемателката се представила за студентка и научил за реалната й професия едва от разследващите.
На първа инстанция Иванов е признат за виновен и осъден условно на година и половина лишаване от свобода. Втората инстанция постановява обаче оправдателна присъда, приемайки обвинението за недоказано, а деянието – за несъставомерно. Следва връщане на делото от Върховния касационен съд на друг въззивен състав заради непълен анализ на доказателства, като е прието че деянието е съставомерно. Остава спорен въпросът знаел ли е адвокатът за какво се използва помещението. За това помага бившата му наемателка, която отрича пред съда дадените по досъдебното производство също пред съдия показания в тази насока.
Мнозинството във втория въззивен състав, който поема делото, не отстъпва обаче от тезата за несъставомерност на деянието, като на особено мнение е председателят на състава. Текстът от Наказателния кодекс изисква помещението да е предоставено систематично – поне три пъти, на различни лица за полови сношения или за блудствени действия. И понеже адвокатът отдал стаята не три пъти, а само веднъж, при това не целенасочено и единствено за развратни действия, а и за живеене, съставът на престъплението не бил осъществен.
В крайна сметка делото стига отново до ВКС, който констатира че указанията му не са изпълнени, а въззивният съд е тълкувал закона твърде стеснително. Следва крайният съдебен акт, според който деянието е съставомерно, но е извършено “само формално и обществената опасност е малозначителна”. Това било така, понеже поначало намерението му не е било да отдава стаята за развратни действия, а за живеене. Освен това наемателката ползвала за кратко стаята, като не били създадени значителни неудобства на съседите, само един от които разбрал за дейността ѝ. Добавен е и аргументът, че жената извършвала сексуалните услуги доброволно, а не по принуда отстрана на подсъдимия.