Войната на Русия срещу Украйна предизвика сериозен катаклизъм в украинското стопанство, променяйки го по начин, който може да се окаже необратим. Хиляди компании са се преместили от източната в западната част на страната. Тежката промишленост е понесла сериозни щети докато други сектори са успели да се адатират към новите условия. Масовата миграция на фирми на територията на страната е създала нови възможности. А още много други промени могат да се случат в зависимост от развоя на военните действия.
Едно от доказателствата за този обрат е архитектът Олег Дроздов, който се преселва и премества бизнеса си от Харков в Лвов, далече от сраженията. Днес неговото радикално решение започва да се отплаща защото подобните на неговата фирма са успели да се адаптират към конфликта и търсят възможности в условията на огромните предизвикателства.
„Бурята приключи и, макар в лодката ни да има много пробойни, се движим напред“, посочва Дроздов от офиса си в историческо здание в центъра на Лвов.
В известна степен „Дроздов и партньори“ е в добра позиция да се адаптира към военния шок. Фирмата е малка и чевръста и в държава, в която милиони жители и хиляди компании са разселени, търсенето на строителни и ремонтни услуги е високо.
Бизнесът на Дроздов е сред други 19 хил. компании, които са се регистрирали на нови места на територията на Украйна след руската инвазия преди повече от две години, твърди „Опендатабот“ – платформа, която предоставя данни от официалните регистри. Това е масова бизнесмиграция от изток на запад, която може никога вече да не се върне на първоначалните си адреси.
„Благодарение на адаптивността на бизнеса и на подкрепата на партньори и на правителствени програми, Украйна започва да прилича все повече на военновременна икономика“, споделя първият вицепремиер Юлия Свириденко. И обяснява, че „ако се сравни стопанската структура през 2023-а с тази отпреди 2021-а, ясно може да се види промяната“. Свириденко е доволна, че „украинската икономика демонстрира устойчивост и адаптивност и доказва способността си да се движи напред в трудни времена“.
Изследване на Световната банка, ООН, Европейската комисия и украинското правителство, публикувано през февруари, оценява общите разходи за възстановяване на украинската ищономика на 486 млрд. щ. долара – стойност, което продължава да нараства успоредно с новите поражения върху източните села и градове и тежките бомбардировки на Харков.
На запад нещата изглеждат далеч по-добре.
Виктор Микита – областен губернатор на Закарпатска област, която граничи с Полша, Словакия, Унгария и Румъния, описва масов наплив на нови дружества – от производители на сол до мебели и текстил. Преди войната планинският район е бил силно зависим от туризма и паричните преводи на украинците, работещи зад граница. През последните две години обаче много фирми са се преместили в областта, създали са работни места и са започнали да пълнят регионалната хазна.
Сходна тенденция описват и официалните власти на региона на Лвов, където сред новодошлите са логистични, енергийни, строителни и технологични компании.
Основната част от малкото нови чуждестранни инвестиции са в централните и западните области на Украйна, в известна степен защото биха извлекли най-голяма изгода от евентуалното присъединяване на страната към Европейския съюз някой ден, коментират анализатори.
Сред обявените проекти е този на турската „Онур груп“, която планира да инвестира 50 млн. щ. долара в добива на графит в западния Хмелницки район и други 150 млн. долара във възобновяеми енергийни източници в Закарпатска област.
Германската мултинационална компания за фармацевтични продукти и биотехнологии „Байер“ съобщи, че ще инвестира 60 млрд. евро в обекта си за производство на царевични зърна за посев в Житомир в Централна Украйна. Ирландската „Кингспън груп“ пък обяви вложение от 280 млн. щ. долара в района на Лвов.
Коренно различно е положението в Харков – вторият по големина украински град. Областният губернатор Олег Синегубов твърди, че 70% от големите предприятия са били разрушени, преместени или са прекратили дейността си. А регионалният и градският бюджети са паднали с 40 процента.
Данни на Световната банка показват 70% спад на продажбите на бизнеса в Източна Украйна от руското нахлуване до края на 2023-а и 63% в южните части на страната. За сравнение, продажбите в западните области са намалели с 39 процента.
Официалната информация за въздействието на войната върху различните стопански сектори е откъслечна и непълна и последните тенденции могат да претърпят промяна при драматичен обрат на бойното поле. Руските атаки срещу енергийната инфраструктура също е огромно предизвикателство за много фирми.
След като БВП падна с една трета през 2022-а, икономиката постигна 5.3% ръст през 2023-а, а прогнозите на правителството за тази година са за ново увеличение от 4.6 процента. Стоманената промишленост – навремето ключов износител на Украйна, се се свила с около 80% през 2022-а и има едва 8% ръст през 2023-а.
Министерството на икономиката отчита най-висока скорост на растеж в строителството, преработвателния сектор, транспорта и търговията на дребно от началото на 2024-а досега. Отбранителната индустрия също е в сериозен възход: според украинското ведомство за стратегически сектори, броят на оръжейните производители е скочил над два пъти от февруари 2022-а.
Успоредно с разрастването на някои бизнеси, вакантните работни места се увеличават по-бързо в западните части на траната, твърди Work.ua – портал за пазара на труда, който съобщава за рекорден брой овакнатени позиции през април. Те са нараснали с 55% в Закарпатска област в края на февруари спрямо предвоенните равнища. Докато в района на Лвов е имало 8500 новоосвободени работни места в началото на март – с 23% повече отколкото преди инвазията.
Последното проучване на Европейската лизнес асоциация – една от водещите украински бизнес-групи, в около 74% от компаниите има сериозен недостиг на прерсонал – резултат от миграцията на милиони украинци зад граница и стотиците хиляди украинци, мобилизирани в армията.
