BoE запази базовата лихва на 5.25% и намекна, че може да я ореже по-бързо от очакванията

BoE запази базовата лихва на 5.2% и намекна, че може да я ореже по-бързо от очакванията

“Банк ъв Ингланд” (BoE) не промени лихвената си политика за шести пореден път и запази досегашното ниво на базовата си лихва от 5.25 процента. Съпротивата на английските централни банкери срещу лихвена редукция беше очаквана, въпреки че инфлацията на Острова се охлади до 3.2% годишно през март. Решението обаче не беше единодушно, като седем от деветимата членове на паричния комитет гласуваха “за”, а двама поискаха основната лихва да слезе с 25 базови пункта – до 5% годишно. “Опортюнистите” са Свати Дингра и Дейв Рамсден, а въздържанието са подкрепили банковият шеф Андрю Бейли и колегите му Сара Брийдън, Бен Броудбент, Меган Грийн, Джонатан Хаскел, Катрин Ман и Хю Пил.

В официалното си изявление “Банк ъв Ингланд” посочва, че ще понижи лихвените проценти, ако инфлацията остане ниска.

На пресконференцията за журналисти след края на съвещанието на английските централни банкери на 9 май Бейли нито изключи, нито потвърди лихвена редукция на следващото официално заседание през юни. Което стимулира търговците да заложат 50% вероятност за юнска редукция. Особено след като банковият председател допълни, че банковият паричен комитет вече очаква инфлационният натиск да отслабне “малко по-бързо” от първоначалните прогнози. Икономисти анализираха посланието като “категорично по-оптимистично” и предположиха, че институцията се доближава до първото си лихвено понижение.

Бейли сподели за репортерите, че са се появили “окуражаващи новини” за инфлацията и че тя може да падне в близост до целевите 2% годишно през следващите няколко месеца, но все пак призна, че “Банк ъв Ингланд” все още не е готова за промени, поне докато не получи още доказателства за устойчиво инфлационно отстъпление.

Английските парични стратези обясниха, че ще изчакат публикуването на следващия набор от показатели (визирайки индекса на цените и пазара на труда), за да преценят дали “рисковете от инфлационно присъствие намаляват”. Теи данни трябва да бъдат публикувани преди юнското заседание на 20 юни.

Времето на първата лихвена редукция на Острова получава широк политически резонанс преди предстоящите през тази година общи избори. Премиерът Риши Сунак иска да убеди електората, че Обединеното кралство е взело завоя и загърбва кризата за издръжката на живота. Междувременно, европейските централни банки, включително и ЕЦБ, също се подготвят да поемат по различен път от Федералния резерв и да свалят лихвените проценти на страните си през идните месеци, залагайки на презумцията, че инфлациятаняма да е толкова устойчива колкото щатската, където потреблението е по-силно.

Бейли също се опита да пребори пазарното възприятие, че “Банк ъв Ингланд” може да забави първото намаление на лихвите, ако Съединените щати не бързат да орязват кредитните разходи. “Няма закон, който да постановява, че Федералният резерв действа пръв”, каза той на репортерите.

Въпреки това британските централни банкери се въздържат да действат прибързано след трудно спечелената битка за сваляне на ценовия ръст под двуцифрените равнища до сегашните 3.2 процента.

Доходността на най-чувствителните към лихвените промени двегодишни британски държавни ценни книжа загуби два пункта – до 4.29%, след решението на англйските парични стратези. А елитният британски борсов индекс FTSE 100 поскъпна с 0.3% в очакване на летни лихвени редукции.

Публично огласените откъси от съвещанието на паричния комитет на “Банк ъв Ингланд” показаха и продължаващото разделение между членовете му предвид “различните мнения” за инфлационната устойчивост и за необходимия брой доказателства за сваляне на лихвите.

Рамсден и Дингра са казали на паричните стратези, че инфлацията е поела по “твърда низходяща траектория” и че лихвените проценти “трябва да станат по-малко рестриктивни”. Колегите им обаче са контрирали, че ценовият натиск в сектора на услугите остава висок – на 6%, и че “значителната несигурност” по отношение на официалната статистика за работните места прави по-трудна оценката на пазара на труда.

В публикуваната си на 9 май прогноза Английската централна банка посочва, че инфлацията ще падне до 2% годишно през второто тримесечие на тази година, след което отново ще се повиши леко до 2.6% през 2025-а. Банкерите предвиждат също спад рез следващите две години, съответно до 1.9% и 1.6% през 2027-а. Подобни предвиждания за инфлация под целевите 2% означават, че бъдещите лихвени редкции могат да са по-сериозни от очакванията на пазарните играчи.

По оценка на “Банк ъв Ингланд” британската икономика се е върнала към растеж през първото тримесечие, като БВП се е повишил с 0.4% спрямо последните три месеца на 2023-а и ще добави нови 0.2% в периода април-юни. Цялостната икономическа картина обаче остава доста бледа с очаквания за едва 0.5% годишен ръст на БВП през тази година, 1% през идната и 1.25% през 2026-а.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст