Администрацията на американския президент Джо Байдън се очаква да вземе още през идната седмица решение за обмитяването на ключови стратегически сектори на Китай, но не и на целия китайски внос в Съединените щати, каквото е предложението на Доналд Тръмп, твърдят запознати с въпроса лица.
Това ще е кулминацията на прегледа на митата по т. нар. “Секция 301”, въведени в сила през 2018-а при управлението на Тръмп. Новите митнически ставки ще се отнасят за важни промишлени производства, включително на електрически коли, батерии и слънчеви панели, а досегашните тарифи в голямата си част ще бъдат съхранени. Официалното съобщение на Белия дом е планирано за 14 май, посочват добре информираните източници.
Въпреки че решението може да се забави, то безспорно ще е една от най-решителните и значими стъпки на Байдън в икономическата надпревара с Китай. То идва след призива на президента към търговския представител на САЩ от миналия месец да утрои митата за внос на стомана и алуминий от азиатския колос заради нелоялна конкуренция – от сегашните средно 7.5% на 25 процента. Както и след започналото формално разследване на китайския корабен сектор.
Китайският юан поевтиня след митническата новина, а базовият индекс CSI 300 на акциите на китайските компании загуби 0.6% от пазарната си оценка в ранната сутрешна търговия, но впоследствие заличи половината от спада.
Стратегията на китайския президент Си Дзинпин да увеличи производството, за да спре икономическия спад у дома, предизвика тревога в Запада. Лидерите на Съединените щати и на Европейския съюз смъмриха Пекин заради държавните субсидии, които, според тях, подхранват притока на евтин износ, застрашаващ работните места на техните пазари. Байдън обвини през миналия месец китайското правителство в “непочтени икономически практики и промишлено свръхпроизводство”. И увери, че “не иска битка с Китай, а честна конкуренция”.
Митата вероятно ще имат слабо незабавно влияние върху китайските фирми, защото гигантските производители на електрически коли като цяло не присъстват на американския пазар. А компаниите за слънчеви панели изнасят за Съединените щати от трети страни, за да избегнат ограниченията, поради което американските им съперници искат по-високи мита и върху търговския поток.
И Байдън и съперникът му Тръмп жонглират все по-усърдно, за да покажат твърдост и неотстъпчивост към Китай с наближаването на президентските избори през ноември. През април Байдън подписа закон за отделянето на платформата за видео-споделяне TikTok от китайския й родител ByteDance или да напусне американския пазар.
Тръмп пък обещава да повиши митата на всички внасяни в страната китайски стоки и да ги фиксира на 60%, ако бъде преизбран – намерение, което мнозинството демократи не одобряват, отчасти защото би повишило цените за американските потребители, които все още се борят да се справят с инфлацията.
По време на последната администрация на Тръмп Вашингтон и Пекин влязоха в търговска война, в която китайците отговориха на американците с мерки, насочени срещу износа на земеделски стоки. Което означава, че и този път ще има сериозен отговор на американските мита.
Решението на Байдън може да бъде въведено формално в действие след обявяването му от американския търговски представител Катрин Тай, която през април каза, че очаква започналата през 2022-а мащабна проверка да приключи “скоро”. И добави, че щатската администрация търси начини да направи митата по-стратегически и ефективни.
Стоманените и алумниеви митнически ставки от 25% на Байдън, които са част от поредицата мерки за защита на американския стоманен сектор и за привличане на работещите в него да гласуват за демократите през ноември, са до голяма степен символични, защото през 2023-а китайският внос на стоманени изделия в САЩ е бил едва 0.94% от общия (грубо 1 млн. тона). Пекин отговори с обмитяването на американската пропионова (или пропанова) киселина – експортен пазар, оценяван на 7 млн. щ. долара, според митническите данни. Което означава, че с разширяване на спектъра от обмитени сектори, китайците ще отвърнат с по-силни и сериозни контрамерки.