Израел е натрупал сметка от 60 млрд. шекела (16 млрд. щ. долара) след седемте месеци на сражения срещу Хамас, което ще качи бюджетния дефицит над заложената целева стойност за тази година, ако правителството не вземе мерки за стабилизиране на финансите. Публикуваните преди два дни данни на израелското финансово министерство показват, че за 12-е месеца до края на април бюджетният недостиг се е раздул до 7% от БВП при прогнозирани от кабинета 6.6% за цялата календарна 2024 година.
Разходите са скочили с почти 36% през първите четири месеца на 2024-а спрямо същия период на 2023-а, грубо две трети от които са отишли за отбрана. Приходите са намалели с 2.2%,, основно заради спада на данъчните приходи.
С увеличението на военното финансово бреме, Израел е напът да се окаже с най-висок бюджетен дефицит от началото на новото столетие. Централната банка на страната е оценила общия размер на разходите за конфликта на 255 млрд. шекела в периода 2023-2025 година.
Този разходен товар е сред факторите, които държат под натиск израелската валута. Шекелът е загубил 0.6% от пазарната си оценка към зелените пари през тази седмица – до грубо 3.72 за един щ. долар, което натрупва загубите му от началото на март на около 4.5 процента. Това е втората най-слабо представяща се валута от кошницата от 31 основни парични единици, които следи агенция “Блумбърг”.
Министерството на финансите твърди, че забавянето на някои данъчни вноски от април до май заради официалните празнични дни за Пасха е допринесло за разширяването на фискалния недостиг. При отсъствието на този проблем дефицитът е щял да достигне 6.7% от БВП.
Израел започна военната офанзива в Газа след атаките на Хамас на 7 октомври 2023-а, убили 1200 души и други 250 попаднали в плен. Последвалите ответни бомбардировки и сухоземната операция в анклава са убили почти 35 хил. палестинци, по данни на палестинското здравно министерство.
Израелският кабинет е подготвил фискални корекции, еквивалентни на 1.1% от БВП както за разходната, така и за приходната страна, които да помогнат за финансирането на нарастващите разходи, но те все още не са одобрени изцяло. Повишението на ДДС с 1%, което влиза в сила през 2025-а, е единствената най-важна мярка, предприета досега. От нея в бюджета ще влизат годишно приходи, еквивалентни на 0.35% от БВП.
Засега обаче правителството покрива по-голямата част от разходите със заеми, като средното месечно количество на прорадените облигации се е утроило от началото на войната. Тел Авив е набрал 206.6 млрд. шекела от миналия октомври насам от местния и международния пазар.
През април е отчетено леко охлаждане на дълговите емисии , най-вероятно в резултат на Пасха и след като продажбата на облигации през март на маждународния пазар за 8 млрд. щ. долара помогна на Израел да обслужи чуждестранните си задължения.
Подобно на миналата година, и през тази облигационните емисии са поделени почти поравно между националния и задграничния пазар. Това съотношение се очаква да се увеличи в полза на вътрешните оферти, които традиционно имат около 75% дял от взетите в годишен разрез заеми от еврейската държава.
Нарастването на военното фискално бреме, постави нащрек и международните компании за кредитни оценки. През февруари държавният рейтинг на Израел беше понижен за първи път в историята с една степен – до А2, от “Мудис инвестърс сървис” – решение, което през април последва и другият член на “Голямата тройка” – “Стандард ен Пуърс глоубъл рейтингс”. Перспективата и в двата случая е отрицателна.
И двете агенция трябва да направят преглед на израелската кредитна оценка през идната седмица. “Фитч рейтингс”, която подобно на “Мудис” и “Стандард енд Пуърс” е отредила рейтинг “А+” на еврейската държава, не го е променяла.