На проведената от 5 до 8 май Глобална конференция на Институт Милкен на тема “Формиране на споделено бъдеще”, кръстосаното обезпечение – малко известен, но изключително рисков финансов инструмент, провокира горещ дебат сред лидерите на Уолстрийт. Множество фирми за частни (по правило високорискови) капитали (PE) кротичко са започнали да ипотекират инвестиционните си фондове, натрупвайки задължения върху задължения. С други думи, те вземат заеми като залагат бизнеса, който вече са купили на кредит. Този механизъм, известен като заем NAV (Net Asset Value), им позволява да си осигурят мигновено свеж кеш в трудните времена след пандемичния бум.
Все повече дружества PE използват инструмента, за да наберат нови средства, особено онези, които се сблъскват със сериозни препятствия в периода на охлаждане на бизнеса, защото трябва да върнат пари на партньорите, към които са се обърнали в предишния етап. Големият дебат в Институт Милкен е дали фирмите от тази сфера, които решават горния проблем с механизма NAV не поставят под заплаха бъдещено си като купуват време от инвеститорите.
Как работят кредитите NAV?
Предлаганите от банки и от някои по-дребни частни кредитори заеми се обезпечават от нетната стойност на активите на определени инвестиции на фирмите PE. Те имат по-висока кредитна лихва от другите форми на кредитиране на тези дружества.
В момента на пазара има инструменти NAV за около 150 млрд. щ. долара, по оценка на рейтинговата агенция “Стандар енд Пуърс глоубъл”. Тя очаква стойността да се удвои през идните две години.
Кредиторите твърдят, че отпускат заемите много внимателно на фондове, които са на пазара поне 4-5 години, защото имат много добри източници на информация. Те, заедно с консултантите по механизма NAV посочват, че структурират заемите по такъв начин, че да минимизират риска, като срочността им е от две до три години, с нисък коефициент на задълженията към оценката на стойността на фирмените активи. Кредитите, обезпечени с диверсифицирани класове активи са по-сигурни отколкото на индивидуална компания, защото рискът е разпределен.
Голямата опасност обаче е да се кредитират неликвидни активни.
Бизнес-моделът на фирмите за частни капитали разчита на тегленето на заеми срещу всеки вид финансирана дейност. Заемите NAV обаче в общия случай са задължения, обезпечени от група дейности, което диверсифицира риска, но същевременно може да се окаже, че използват жизнеспособен бизнес, който помага да се задържи на повърхността и губещия и същевременно добавя все по-скъпи заеми на вече задлъжнелия фонд.
Качеството на тези кредити зависи отчасти от способността на фирмата PE да изчисли правилно стойността на придобивката си, което става в повечето случаи със заверка от трета страна. И ако заемът “се закучи”, продажбата на тези активи нито е лесна, нито е бърза.
Най-лошият сценарий, когато длъжниците спрат да обслужват кредитите си, е малко вероятен, но все пак е непроверен риск, който може да нанесе щети на всеки инвеститор, който фирмите за частен капитал се опитват да съблазнят.
