Владетелят на Кувейт се опита да намери изход от политическата криза. В резултат е сформирано ново правителство. Емирът Машал ал Ахмед ал Джабер ал Сабах взе съответното решение няколко дни след като разпусна Народното събрание – парламента на страната, освободи кабинета на министрите и суспендира действието на пет члена от конституцията. В същото време правомощията както на самия емир, така и на назначените от него министри, се разширяват.
Регионът се опасява за съдбата на “демократичния експеримент” в Кувейт, страна, която значително се отличава от останалите монархии в Персийския залив. От 2006 г. управляващите на Кувейт са разпускали парламента 12 пъти, като това през месец май е 13-то поред – и второ за последните шест месеца. Настоящият състав на парламента беше сформиран след проведените през април избори. Мотивирайки решението за разпускане на законодателния орган, емирът шейх Машаал ал-Ахмед ал-Сабах каза: “Вместо да се превърне в място за практикуване на истинска здрава демокрация, парламентът се превърна в арена за всичко, което е непознато, несправедливо, нежелано или неприемливо.”
“Нямаме друг избор, освен да вземем това трудно решение, за да спасим страната и да защитим нейните най-висши национални интереси и ресурсите на нацията”, обяви емирът. “Няма да позволя демокрацията да бъде използвана за унищожаване на държавата.”
Съгласно закона беше освободено и правителството на страната.
Емирът също отбеляза, че суспендира пет члена от конституцията “за период от не повече от четири години”. Сред тях е правилото, че след разпускане нов парламент трябва да бъде сформиран до два месеца. Правилото за разработване и приемане на закони също е временно замразено – сега указите на емира ще се считат за закони.
На 12 май емирът назначи ново правителство и също така уточни, че му прехвърля редица законодателни функции на Народното събрание. Племенникът на емира – шейх Ахмед Абдула ал-Сабах, стана министър-председател. Министрите на петрола, финансите и външните работи запазиха постовете си.
Де факто спирането на парламента и решението да се управлява с укази може да означава
временен край на “демократичния експеримент” в Кувейт.
От обявяването на независимост през 1961 г. Кувейт има Национално събрание. Неговите 50 членове се избират на общи избори, което е уникален случай за региона. В същото време на заседанията на събранието членовете на правителството, назначени от емира, могат да гласуват по повечето въпроси.
Съдебната власт в страната също е по-независима, отколкото в други арабски страни. Така през 2012 г. Върховният съд на Кувейт постанови, че решението на емира Сабах ал Ахмед ал Сабах да разпусне парламента противоречи на конституцията.
Този хибриден формат помогна на Кувейт да сдържи Арабската пролет през 2011 година:
парламентът натрупа недоволството и позволи то да бъде пренесено от улиците към стените на Народното събрание.
Политическата криза в Кувейт се изостри рязко през юни 2022 г., когато ислямската опозиция спечели мнозинство в парламента – 29 от 50 места. След това нито едно заседание на Народното събрание не минава без спорове с министрите, назначени от емира.Настоящият емир Шейх Машал дойде на власт през декември миналата година след смъртта на своя предшественик Шейх Сабах ал-Ахмед ал-Сабах, който първо представляваше Кувейт в продължение на 40 години като външен министър, а след това беше емир в продължение на 15 години.
През шестте месеца на управлението си новият емир вече успя два пъти да освободи правителството
(и следователно да разпусне парламента). Сегашното 13-то разпускане на Народното събрание породи опасения, че ръководството на страната може сега да загуби търпение и да се откаже от избори в страната, тоест да направи Кувейт същата монархия като например Саудитска Арабия или Оман.
Държавата Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК, притежавайки шестия по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи.
