Anglo American (“Англо Американ”) прекратява дейностите, свързани с добива на диаманти, платина и въглища – мащабно преструктуриране, целящо да защити компанията от неприятелската оферта за поглъщане от по-едрия си конкурент BHP Group (“Би Ейч Пи груп”) и да я превърне в меден гигант. Реорганизацията на британската мултинационална минна фирма е наложена от набезите на “Би Ейч Пи”, които два пъти отхвърля, но е и в отговор на натиска на акционерите да се освободи от по-слабо печелившия си бизнес и да се съсредоточи върху медните активи – пословичен обект на завист от конкурентите. Резултатът ще бъде дружество с доста по-проста структура, но и значително по-атрактивно за потенциални ухажори.
По оценка на банкови анализатори, тези решения на “Англо Американ” определено не са по вкуса на “Би Ейч Пи”, който не е очаквал отказ и вероятно се е надявал на по-нататъшни дискусии. Те посочват, че британската компания по-скоро е разчитала инвеститорите да подкрепят плана й, а не да я принудят да приемат офертата на купувача.
Акциите на “Англо Американ” поевтиняха с 0.8% – до 26.85 брит. паунда всяка, в сутрешната търговия в Лондон на 14 май – под предложените 27.53 паунда от “Би Ейч Пи”. А нейният платинен бизнес ( Amplats) загуби 10% от пазарната си оценка в Йоханесбург.
“Англо Американ” ще се концентрира оттук нататък върху мините си за промишлена мед и желязна руда – двете най-големи и най-устойчиво печеливши дейности, които бяха най-привлекателни и за “Би Ейч Пи”. И, което може да се окаже доста спорно, ще продължи проекта си за изкуствени торове (Woodsmith) в Северна Англия.
Британската компания или ще продаде или ще закрие сравнително дребния си бизнес с никел в Бразилия. Пазарът на метала беше подбит от притока на евтини доставки от Индонезия и няколко минни фирми бяха принудени да редуцират производството в някои държави, между които Австралия и Нова Каледония.
De Beers, макар и актив с висока стойност, изглежда съвсем не на мястото си в рамките на “Англо Американ”. Пазарът на диаманти става все по-нестабилен през последните години, като се люшка от страдание към възторг. Предизвикателствата, произтичащи от променящите се навици на потребителите, изискват все повече разходи за странични дейности като реклама – област извън зоната на комфорт на много инвеститори в минния бранш. “Англо Американ” обяви на 14 май, че или ще продаде, или ще отдели диамантения играч. Което ще прекъсне почти стогодишните отношения между двете фирми – британската компания стана мажоритарен акционер в De Beers през 1926-а.
“Англо Американ” ще се раздели и с платиненото си поделение Amplast, което в момента е регистрирано на борсата в Южна Африка и в което британците са основни акционери. Дейността, свързана с добива на кокс, също ще бъде продаден и за него вече имало подадени оферти.
Британската компания ще ограничи разходите и за мината си за изкуствени торове Woodsmith в Северна Англия, оценявана на 9 млрд. щ. долара – една от проблемните структури за инвеститори и анализатори. “Англо Американ”, която харчи по около 1 млрд. долара годишно за гигантската мина, планира да ореже харчовете до 200 млн. долара през 2025-а и до нула през 2026-а. Извън огромните разходи, тревогите на инвеститорите по отношение на Woodsmith нарастват защото тя произвежда сравнително неясния продукт за изкуствени торове, наречен полихалит, и “Англо Американ” ще трябва да създава голям нов глобален пазар за него почти от нулата.
Планираните раздели с платината, диамантите, въглищата за металургичната промишленост и никела ще отнемат поне 18 месеца.
