Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) посочва в публикувания си на 15 май анализ, че нахлуването на Русия в Украйна е повлияло негативно на кредитни разходи на десетте източноевропейски страни членки на Европейския съюз (ЕС), като е качила с около 0.5% цената на обслужване на държавните им задълженията от началото на войната насам. В интервю преди огласяването на резултатите, главният икономист на мултинационалната редитна институция Беата Яворчик посочва, че въздействието на войната върху Централна Европа е очевидно и “много правителства говорят открито за опасенията си, че могат да бъдат атакувани и това определено е сигнал, който пазарите възприемат”.
Ножицата между цената на обслужване на базовите за блока петгодишни германски облигации в региона на ЕБВР се е разтворила широко след избухването на конфликта и остава над 100 процентни пункта, твърди ЕБВР като визира Полша, Унгария, Хърватия и Латвия. За всичките области, в които работи институцията на територията на ЕС средната доходност на петгодишните правителствени облигации се е качила с 3% между февруари 2022-а (когато Русия нахлу в Украйна) и средата на април 2024-а. Мултинационалният кредитор финансира около 40 икономики на три континента – от европейския Изток до Централна Азия.
Източните страни членки на ЕС са сред най-яростните критици на руските военни действия на украинска земя и искат по-строги санкции и доставки на военна помощ за Киев. И, въпреки че географската им близост до конфликта качва кредитните разходи, членството им в общността е повишило значително равнището им на живот, отчита ЕБВР.
Поредният доклад (който мултинационалният редитор публикува два пъти годишно) е наречен “Укротяване на инфлацията” и съвпада с 20-а годишнина от присъединяването на осем източноевропейски държави в ЕС през 2004-а – Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения. Последните две десетилетия за тях са били огромен успех, твърди Яворчик като се обосновава със значителния ръст на доходите: през 2003-а БВП на глава от населението в тях е бил средно 26% от този в Германия, а в момента е средно 50 процента. Почти 50% от този растеж се държи на присъединяването им към общността, става ясно от доклада на банката.
Този ръст е значително по-бърз отколкото при другите развиващи се пазари със сходни равнища на развитие по време на включването на осемте страни от източния блок в ЕС.
Според последната прогноза на ЕБВР, стопанският растеж на държавите от Централна Европа и Прибалтика ще се засили значително – 2.2% през тази година и 3.1% през идната. За страните членки на кредитната институция от югоизточната част на ЕС се предвижда повишение на БВП от 2% през 2023-а на 2.8% през 2024-а, а за района на Западните Балкани – от 2.5% през миналата на 3.3% през тази година.
