Атентатът срещу словашкият премиер Роберт Фицо в сряда е доказателство, че предупрежденията за силната и агресивна поляризация в държавите членки на ЕС, не са празни заплахи. Не само в България, но и в т. нар. стари демокрации хората все по-често заемат крайни и непримирими позиции по най-различни актуални теми – от войните в Украйна и Газа, през екологията и климатичните промени, та чак до дебелината и плътността на “най-хуманната” тоалетна хартия.
Спор няма – заигравайки се със страховете на хората, популистите лесно печелят избори. “Опирайки” се, естествено, на масирани дезинформационни кампании в т. нар. социални мрежи, булевардните “медийни парцали” и медийните групи на “съответните” бизнес корпорации. И… резултатите са налице – все по-често в демократичния свят не се спори, а се стреля!
“За пръв път в нашата 31-годишна история на демократична суверенна република някой реши да изрази политическото си мнение не на избори, а с оръжие на улицата”, написа словенският вътрешен министър Матуш Шутай Ещок.
Безспорно Фицо е противоречив политик,
със силно подчертан антиевропейски и проруски профил,
но едва ли някой е очаквал да бъде нападнат физически заради политиката си. Все пак той е избран демократично – чрез избори – и спокойно може да бъде свален по същия начин. Стига опонентите му да се организират и да впрегнат народното недоволство в полза на благородните си каузи. Явно обаче омразата и непоносимостта към чужда позиция в обществото е достигнала такава фаза, че 71-годишен писател и пенсиониран охранител да тръгне сам да раздава правосъдие, защото не бил доволен от правителството си.
Задържаният Юрай Цинтула е
основател на левия литературен клуб “Дъга” в Левица,
а преди това е работил като охранител в търговски център.
Чешкият журналист Томаш Дворжак обаче откри и показа негова снимка от 2016 г., качена във Фейсбук профила на военизираната организация “Словашки бранници”, която така и не успя да получи съдебна регистрация и през 2022 г. се саморазпусна.
Снимката е придружена от текст, в който той казва, че членовете на “Словашки бранници” са патриоти, които са длъжни да защитят жителите, страната, традицията и културата на Словакия от стотиците хиляди мигранти, идващи в Европа.
Управляващата партия „Смер“ на Фицо побърза да заяви, че
Цинтула е активист на опозиционната „Прогресивна Словакия“,
но опозицията категорично отхвърли това твърдение.
Други твърдят, че стрелецът е свързан с проруска паравоенна групировка. А Москва директно обвини Запада за покушението срещу словашкия премиер.
Атентатът беше първия сериозен опит за
ликвидирането на европейски политически лидер от две десетилетия насам.
През 2003 г. сръбският премиер Зоран Джинджич бе застрелян от килър на Земунския клан, а 17 г. по-рано – през 1986-а – шведският премиер Улоф Палме беше убит на излизане от киносалон.
Атаката срещу Фицо беше осъдена от международната общност, а политически анализатори и законодатели коментираха, че тя е показателна за все по-разгорещения и поляризиран политически климат на континента.
“Призовавам всички да спрат да разпространяват омраза. На ръба на гражданска война сме. Покушението срещу премиера е потвърждение за това”, каза в сряда словашкият министър на вътрешните работи на първия брифинг, след съобщението, че Роберт Фицо е прострелян.
В същото време вицепремиерът на Сърбия Ивица Дачич съобщи, че е
арестуван мъж заради заплахи към президента Александър Вучич.
Задържаният е от автономната сръбска област Войводина.
В началото на месеца германските власти предупредиха за вълна от нападения срещу политици. По тази причина вътрешните министри на федералните провинции се заканиха да въведат по-строги наказания за подобни атаки.
На 3 май в Дрезден група тийнейджъри пребиха германския евродепутат Матиас Еке, докато лепял предизборни плакати на “Социалдемократическата партия”.
А на 8 май мъж удари с тежък предмет по главата бившия министър по семейните въпрос и бивш кмет на Берлин Франциска Гифи. Полицията е регистрирала атаки срещу политици от целия политически спектър в Германия.
Очевидно Европа има сериозен проблем, а гневът и омразата ескалират. Затова именно политиците, които са най-честата мишена на това недоволство, трябва да успокоят топката и да покажат, че лидерството не е тропане с юмрук по масата, а поддържането на спокойствието и реда в обществата. Популизмът вече дава жертви и е крайно време да спре заиграването със страховете и надеждите на хората с користна цел.
